Тетрарх [bg]

На петата нощ той поведе нанякъде част от хората си и половин дузина безшумни кланкери. Ниш не бе поканен да се присъедини. Целта им му бе неизвестна. Яра, която знаеше, но мълчеше, не спря да се разхожда цяла нощ. Накрая притеснението й се предаде и на механика. Ако Троист и дръзките му бойци не се върнеха, малката армия щеше да се разпадне.

Зазори се, а те все още не се появяваха. Мина и пладне. Стъпката на Яра бе станала скована. Слънцето се отправи към заник — едва тогава на хоризонта изникна прашен облак.

— Троист се връща! — възкликна Яра, за момент изгубила контрол от облекчение. Върху миглите й блеснаха сълзи.

Войниците се върнаха изморени и прашасали, но ухилени до уши. Кланкерите бяха претъпкани с мечове, арбалети, палатки, провизии и оборудване, изоставени от сразената армия. Набързо сковани шейни носеха още товар.

— За момента това ще реши проблема със снабдяването ни — каза Троист. — Не може да се нарече победа, защото противник нямаше. Все още бягаме от лиринксите, но вече по-бавно.

— Къде са те? — попита Ниш.

— Видяхме ги да кръжат над Никеранд. Несъмнено някои от тях все още са останали в града. Но повечето са се оттеглили в Мелдорин.

— В такъв случай нападението над Никеранд е било набег, а не инвазия.

— Набег и предвещание на инвазията.

— А кога ще започне самата тя?

— Ако знаех това, Крил-Ниш, нямаше да си губя времето да слушам глупавите ти въпроси. — Той се обърна към съпругата си. — Нещата изглеждат по-спокойни. Искам ти и децата да се върнете в Кундизанд.

— Не, тате! — извика Лилиуен. — Не ни отпращай, моля те.

Мериуен, по принцип отговорна и сдържана, се присъедини към нея:

— Без теб няма да се чувстваме в безопасност, татко. А ако бъдеш ранен, ще имаш нужда от нас, за да се грижим за теб.

— Това не подлежи на… — поде той, но Яра отпусна ръка върху неговата.

— Само още няколко дни. Лиринксите биха могли да прелетят през морето в рамките на часове. Тук сме в по-голяма безопасност.

— Така да бъде. Но при първата възможност…

— Разбира се — каза жената.

Продължиха похода. Троист бе започнал да оформя отделни единици, а армията продължаваше да расте — разнасяха се слухове за преминаването й, войниците сами се присъединяваха. На десетия ден разполагаха с три хиляди бойци, около една пета от които на коне, а също и седемдесет и един кланкера. Още пет машини се нуждаеха от поправки, преди да станат годни за бой, така че Ниш не скучаеше през дългите дни. През този кратък период той научи повече, отколкото бе узнал след години работа във фабриката. Източно от Никеранд лежаха още много изоставени кланкери, но без оператори те бяха безполезни. До този момент Троист бе свършил отлична работа, ала се притесняваше, че скрутаторите няма да му позволят да задържи командването.