Тетрарх [bg]

— Внимавай!

Викът, насочен към презареждащата Иризис, я сепна. Но тя не разполагаше с време да реагира, защото в същия миг нещо я удари между раменете. Арбалетът изхвърча от ръцете й и полетя край крепостната стена, освобождавайки изстрела си.

Ударът я бе повалил на колене. Объркването й намери обяснение, когато нокти се вкопчиха в раменете й и тя се оказа отделена от земята. Лиринкс се бе спуснал отгоре й и сега отчаяно махаше с криле. Очевидно създанието не бе преценило тежестта й.

Иризис започна да размахва ръце и крака. Горната й дреха се разкъса и за момент жената се озова свободна, но само за да бъде уловена отново. Лиринксът се олюля във въздуха, стараещ се да я стисне по-здраво. Един от хаотичните й ритници намери слабините му и съществото почти я изпусна. Усилията му личаха по накъсания дъх.

Иризис опита да се изхлузи от дрехата си, но не можа да освободи ръце. Тя нанесе удар по лицето на създанието, а ответното щракване с челюсти едва не й откъсна ръката. Крилете не спираха да нанасят френетични удари в опит да наберат височина. Жената атакува отново и този път успя да уцели окото му. Лиринксът залитна встрани, полуослепен. Изглеждаше, че ще отхвърчи отвъд ръба.

Внезапно главата на създанието се стрелна към нея. Зъбите я пропуснаха на незначително разстояние. Иризис можа да усети горещия дъх. Провалил се в отвличането й, лиринксът се опитваше да я убие.

Жената сви крака и с все сила го изрита в брадичката. Съществото нададе вой и едва не рухна. Дори собствената си тежест трябваше да издига с помощта на Тайното изкуство. Иризис докосна индикатора, окачен на шията й, и можа да усети смущението, което лиринксът внасяше в полето.

Тя изрита отново, ала този път противникът отдръпна глава. Свободната му ръка се насочи към шията й, но движението беше бавно и Иризис успя да реагира. Ноктите раздраха ръкава на връхната й дреха.

Лиринксът най-сетне успя да установи контрол над летежа си. Поредният удар на крилете го издигна високо. Под себе си Иризис можеше да види пазачите, насочили оръжия към създанието. Но никой не се осмеляваше да стреля, за да не улучи нея.

Скрутаторът също дотича по стълбите, за да спре като блъснат в невидима стена. Лиринксът набираше височина, отправил се към ръба на стената. Още миг и щеше да се озове отвъд. Иризис продължи да се мята, но не бе способна да се измъкне от хватката. У себе си нямаше никакво оръжие, дори нож. Отчаяният й ритник пропусна. Следващият също.