Тетрарх [bg]

— Какво ще прави с нас? — промълви тя.

— Ще наблюдава, ще изчаква, ще дебне подходящ момент. Той обожава да разтегля тези неща, за да измъчва враговете си по-добре. Трябва да сляза да го посрещна. А ти най-добре се дръж настрана, нека не те вижда веднага.

Флид пое надолу по стълбите, приведен. Иризис изпита още по-голяма симпатия към него. Скрутаторът бе неумолим и закален човек, достоен и честен. Той бе сторил всичко по силите си, но то не се бе оказало достатъчно.

Тя понесе арбалета и болтовете си към задната част на фабриката. Повечето от работниците останаха на стената, за да посрещнат кланкерите. А Иризис излезе през задния вход и слезе в дефилето сред отпадъците. Това зловонно и отвратително място изглеждаше подходящо за настоящото й отчаяние.

Жената пое сред скалите. Не бе идвала тук след някогашния си неуспешен опит за самоубийство. Тогава я беше спасила единствено появата на Ниш, който за малко не бе намерил смъртта си, но за свой късмет бе паднал сред фермата за мъх на полуидиота Ейрин Мас.

Струваше й се, че това се е случило преди цяла вечност — тогавашната й личност й изглеждаше толкова непозната. А какво ли бе станало с Мас? Бе се оказало, че той не е никакъв полуидиот, а умел осведомител, работещ за скрутатора.

Ниш й липсваше. Възможно ли беше той да е още жив? Не изглеждаше вероятно, но пък дребничкият механик бе изобретателен. Ако някой можеше да оцелее, то това бе Ниш.

Иризис продължи да крачи по склона. Гладките скали бяха покрити с тъмнозелен пролетен мъх, подтикващ я да си свали ботушите и да тръгне боса. И защо не? Нека се наслаждава на дребните неща в живота, докато още го притежава.

Тук беше спокойно. От това място щетите върху фабриката почти не се виждаха. Определено приличаше на архитектурен кошмар, но не и на кърваво полесражение.

Иризис се настани край стръмнината и се загледа в лишеите. Цветовата им последователност на зелено, сиво, кафяво, жълто и (дори) червено й даде идея за брошка. Тя започна да обмисля изработката й в главата си, макар да знаеше, че никога няма да я направи.

По забавен начин се развиваше животът. Кой би могъл да си представи всичко това само преди няколко месеца? Иризис подметна камъче в дланта си и понечи да го хвърли отвъд ръба, но спря. Ниш бе сторил същото сред неприятни последици.

Мисълта за последиците я парализира за няколко секунди, сетне тя се усмихна, сви рамене и пусна камъчето си обратно на земята. Не можеше да живее по такъв начин. Изправи се, изтупа ръце и се отправи обратно.

Достигна чакълестата зона пред предната част на стената едновременно с първия кланкер. Машината спря със стържене. Стрелецът скочи долу и застана край задния люк, стиснал дръжката, без да го отваря. Останалите кланкери също се приближиха, с което почти изцяло запълниха пространството пред завода. От вътрешността им започнаха да изскачат въоръжени и закалени в битка бойци — по десет от машина — които се строяваха край механичните крака.