Тетрарх [bg]

Юлия бе прекарала последните два дни под леглото си. Тя често спеше там, свита в най-тъмния ъгъл. В най-голяма степен я бе измъчвал шумът. Писъците, врязванията на снаряди, рухването на блокове, неспирните викове и оръжейни удари не можеха да бъдат отстранени дори с комбинация от запушалки и антифони. Имаше прекалено много шум. Цялата сграда се тресеше.

Най-лошото бе изгубването на кататоничното състояние, спасявало я толкова много пъти. В него тя не чувстваше нищо, дори боят не бе в състояние да я изтръгне от него. След бягството от мината не бе съумявала да го използва. Това я ужасяваше — както я ужасяваше и внезапната нестабилност на перцептивния й талант. Животът й се променяше, а тя не знаеше защо. Губеше контрола, над който бе работила толкова усилено.

Най-сетне звуците от битката спряха. Тя чу ликуване, последвано от стърженето и тежките стъпки на кланкери. Юлия отдавна бе усетила приближаването им. И щеше да е казала на скрутатора още преди часове, ако той се бе сетил да попита. Контролерите на машините бяха изникнали в ума й още предишния ден.

Бе усетила и друго — че Джал-Ниш е в една от машините. Притежаването на известна способност в Тайното изкуство бе изискване към всички, заемащи перквизиторски пост. Затова бащата на Ниш се появяваше в мисловния й модел. В онзи ужасен ден край замръзналата река той я беше ударил. Юлия никога нямаше да му прости това и винаги щеше да се страхува от него. В живота си бе научила, че силните измъчват слабите.

Само ако Ниш беше тук. Но Ниш се бе изгубил с балона, а тя не можеше да определи дали е жив, защото той не се появяваше в решетката й. Ниш, Ниш, Ниш. Тя не спираше да мисли за него. Онзи път в коша на балона тя за пръв път бе познала любовта. Кожа върху кожа. Плът в плът. Екстаз. Много пъти в ума си тя бе преповтаряла преживяното, понякога многократно.