Тетрарх [bg]

Иризис продължи по павираната пътека, опасваща фабриката. Тя трябваше да види сблъсъка между двамата — това щеше да покаже съдбата й. Оставаха й още десетина крачки, когато перквизиторът рязко се обърна. Единственото око се втренчи в нея. Иризис застина. Изражението на лицето не се промени, но погледът съдържаше неустоима ненавист.

Няколко секунди той не помръдна, а после се обърна по начин, указващ незначителността й, и закрачи към скрутатора. Иризис затаи дъх.

— Перквизитор Хлар! — Ксервиш Флид протегна ръка. — Не мога да кажа, че някога сме виждали по-приятна гледка.

Джал-Ниш се поколеба за момент, сетне пое протегнатата му десница.

— Скрутаторе.

Някога гласът му бе звучал с топла плътност. Сега се отличаваше с пиянско завалване, породено от разрушената му уста. Перквизиторът се поклони, при което Иризис почти очакваше маската му да се изхлузи. Но нищо подобно не се случи.

— Изглежда пристигнахме точно навреме.

— Лиринксите бяха неумолими, Джал-Ниш. Те добре познават важността на това място и неговите работници.

— Нещата не се развиват добре след преместването ви тук — каза перквизиторът.

Тези му думи съдържаха заплаха и Иризис не бе единствената, която я забеляза.

— Наследих трудна ситуация.

— Това беше отдавна. След толкова време би трябвало да сте я стабилизирали.

Един перквизитор не би разговарял по подобен начин със скрутатор. Изглежда Джал-Ниш Хлар криеше нещо.

— Как се развива войната надолу по крайбрежието? — попита Флид.

Това беше удар по самодоволството на противника, само че неуспешен:

— Лошо. Макар че би могло да бъде и по-добре, ако разполагахме с кланкерите, които ръждясват тук без контролери.

— Не оглавявате ли вие проучването за гаснещите възлови точки? — поинтересува се скрутаторът. — Какъв напредък има там?

— Засега никакъв — неохотно призна Хлар. — Но възложих работата на нов екип. Много скоро очаквам резултати.

— Какъв екип?

— Предвождан от гадател Фламас.

Скрутаторът повдигна слятата си вежда.

— Дързък избор, перквизиторе. Не се съмнявам, че имате причини.

— Той няма да ме разочарова.

— Убеден съм. Но аз забравям, че сте пътували дълго и припряно. Трябва да сте не по-малко уморен от нас. Заповядайте вътре, закуската ни очаква.

— Предпочитам най-напред да огледам щетите, ако не възразявате, а после ще сляза в мината.

— Мината се намира във вражески ръце.

— Какво? — ревна Джал-Ниш. Войниците се извърнаха, вбили ботуши в чакъла. Перквизиторът снижи глас. — Това е много лошо, скрутаторе. Излишно е да ви напомням, че Съветът е изключително недоволен. Когато тези новини стигнат до членовете му… не зная как ще реагират, сър.