Измамата на краля [bg]

За поетите тя се превърна в девствената кралица, омъжена за своето кралство по волята на Бога. „Всички добри хора са мои съпрузи“, бе изразът, който й приписваха те. Но Елизабет нито за миг не забрави своя дълг да осигури бъдещето на кралството. Тя изпитваше ужасен страх от евентуална гражданска война. Затова ми заповяда да започна кореспонденция с шотландския крал Джеймс, син на екзекутираната за държавна измяна кралица Мери. На практика това означаваше, че английската корона се примиряваше с този жесток, но неизбежен акт и предлагаше на Джеймс да поеме управлението на страната след смъртта на Елизабет. В замяна Джеймс трябваше да прекрати всякакви бунтове и нападки срещу Англия. След екзекуцията на майка му шотландецът изпитваше дълбока омраза към всичко английско, но перспективата да се възкачи на престола бързо бе стопила гнева му. Той бе ограничен и безпринципен човек, податлив на всякакви изкушения. И нещата се подредиха. След смъртта на кралицата той пое управлението на Англия, без да се пролее нито капка кръв.

Постепенно започнах да уважавам самозванеца и да му се възхищавам. Управляваше страната мъдро и предпазливо. Баща ми също го ценеше високо. Често съм се питал дали истинската Елизабет би могла да се справи толкова добре. Но по-важното беше, че Англия бе управлявана цели четирийсет и пет години от монарх, който бе осигурил на страната така желаната стабилност. За разлика от династията на Тюдорите самозванецът беше дарен с дълъг живот и сравнително добро здраве. По време на втория и последен разговор на тази тема той ми разказа за своите родители.

— Нашата скъпа майка почина, преди да станем кралица. Съжаляваме, че не стана свидетел на този акт. Ние така и не се видяхме повече, след като Томас Пари ни върна в Овъркорт, за да ни направи принцеса.

— Но се възкачихте на престола чак след дванайсет години.

— Така е. Майка ми беше жива през единайсет от тях. Лейди Ашли и Пари редовно ме информираха за живота и здравето й. Казаха ми, че тя е доволна от развоя на събитията. Тя много обичаше баща ми, но мразеше дядо ми, крал Хенри. В деня, в който Пари ме отведе в Овъркорт, тя ми каза, че одобрява случващото се, защото то е справедливо. Най-после щях да стана пълноправен член на династията на Тюдорите. Желанието й беше един ден да ме види кралица. Тази мисъл ме изплаши. Но после постепенно свикнах с дълга си и се успокоих.

Забелязах, че за пръв път говори за себе си в единствено число, а не в множествено. Насреща ми стоеше мъж и син, който никога не бе искал онова, което го бе сполетяло, а просто изпълняваше дълга си.