Измамата на краля [bg]
- Автор: Берри Стив
- Серия: Котън Малоун #8
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978-954-769-330-2
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Измамата на краля [bg]». Краткое содержание книги:
— Вие управлявате този народ и вашата дума е закон — заявих аз.
— С едно изключение, драги Робърт — отвърна той. — Което един ден ще реши всичко.
Знаех много добре за какво говори. В крайна сметка той не беше принцеса Елизабет, следователно не можеше да бъде законен владетел на Англия. От това следваше, че всеки негов декрет щеше да бъде обявен за невалиден в мига, в който измамата бъдеше разкрита.
Сякаш той не беше съществувал.
50
Гари се шмугна в тълпата, пробивайки си път към външния портал. Дистанцията между него и Антрим все още беше около трийсетина метра. Въпреки че агентът знаеше за присъствието на жената и нейния придружител зад гърба му, той все още не бе забелязал двамата мъже на портала. Защото, ако ги беше видял, едва ли щеше да продължава право към тях, нали?
Докато Антрим беше във вътрешността на Залата с кралските съкровища, Гари обикаляше наоколо и се вслушваше в думите на колоритно облечените пазачи, които забавляваха групите туристи на различни места. Гари имаше чувството, че всичко наоколо е свързано с миналото, а не с настоящето. В училище историята не беше сред любимите му предмети, но тук тя беше навсякъде. Каква разлика от изписаните на хартия думи и от видеокадрите! Около него се издигаше една от най-старите крепости в Англия, зад чиито стени бяха умирали мъже в нейна защита. Но нещо отново се случваше. Сега, в този момент. Точно тук.
Той отново насочи вниманието си към Антрим, който продължаваше да се промъква към изхода. Двамата мъже все още бяха там, а Гари забеляза как ръката на единия изчезва под якето. За миг зърна кожен кобур — същия като на баща му. Мъжът не извади оръжието си, но ръката му остана там. Беше готов.
Антрим продължаваше да крачи към портала. Гари беше на петнайсет метра от него, все още скрит в тълпата. Антрим най-после видя двамата до портала и се закова на място. Изражението му издаваше изненада и загриженост. Жената и другият мъж го приближаваха изотзад.
Беше време за действие.
Антрим осъзна, че няма къде да отиде. Единственият изход от Тауър беше блокиран от двама очевидно въоръжени мъже, а връщането обратно означаваше да се сблъска с Дениз. Беше сключил сделка с дявола, но сега дяволът в лицето на Ордена на Дедал беше решил, че и той се е превърнал в пасив. Вярно, че в банковата му сметка чакаха няколко милиона от техните долари, но те щяха да бъдат напълно безполезни за един труп. Беше много ядосан на себе си за допуснатите грешки. Операцията, на която се беше надявал да му донесе спасение, изведнъж се превърна в кошмар.
И което беше още по-лошо, вероятно беше такава от самото начало.
Според първоначалната идея той трябваше да открие някакво средство, с което да принуди английското правителство да попречи на шотландците да пуснат на свобода един осъден терорист.
Вътрешните разчети на ЦРУ за потенциала на операцията сочеха, че при успех информацията може би ще се окаже достатъчна. Англичаните винаги са се гордеели със стриктното спазване на законите. Все пак тук са били поставени основите на обичайното право, а тяхната лоялност към законността е била използвана неведнъж за обуздаването на някой крал, разширяване на парламентарните права или потушаване на недоволството в някоя колония. Но операция „Измамата на краля“ беше замислена така, че да обърне тази лоялност срещу самите тях. Ако всичко беше минало по план, Даунинг стрийт нямаше да има друг избор, освен да притисне шотландците. Единственото желание на Вашингтон беше един убиец да остане зад решетките. А срещу това обещаваха никой никога да не разбере какво се бе случило преди 400 години.
За съжаление, намесата на Ордена на Дедал обърка всичко.
Антрим много би искал да научи повече за древния орден, но нямаше време за подобно разследване, което освен всичко друго би привлякло вниманието на Лангли.
В момента го вълнуваше един-единствен въпрос: как, по дяволите, да се измъкне от тук невредим? Дали противникът щеше да използва оръжие в присъствието на толкова много хора? Кой знае? Тези хора бяха фанатици, а фанатиците са непредвидими.
Идеята беше да ликвидират Котън Малоун. Но по всичко личеше, че самият той бе попаднал на мушката.