Измамата на краля [bg]

— Пистолет! — разнесе се истеричен вик.

Измина цяла секунда, преди сцената да бъде регистрирана в съзнанието на хората, които влизаха и излизаха през портала. Двамата униформени пазачи напуснаха мястото си и хукнаха към него.

Дениз се стрелна към тревната ивица вляво от пътеката. Дулото на пистолета му я проследи, а пръстът му натисна спусъка. Трясъкът на изстрела сякаш даде старт на последвалата лудница. Хората се разбягаха с писъци, препречвайки пътя на пазачите. Антрим се обърна, пъхна пистолета в джоба на панталона си и направи знак на Гари да го последва към изхода. Всичко се случи за броени секунди. Антрим си напомни да запази спокойствие, да се смеси с тълпата и да използва суматохата, за да изчезне.

— Бавно и спокойно — рече той и леко стисна ръката на Гари. — Не трябва да привличаме вниманието.

Момчето кимна. Двамата свърнаха надясно към бетонната пътека покрай брега на Темза и се отдалечиха от Тауър. Виковете и блъсканицата останаха зад тях. Морето от развълнувани хора ги обгръщаше от всички страни като заграждение. Сърцето му блъскаше в гърдите.

Не след дълго стигнаха до оживената улица и Антрим спря първото такси, което се появи пред очите му. Секунди по-късно вече бяха далече от суматохата.

— Закарайте ни до най-близката станция на метрото — нареди той на шофьора.

Метрото предлагаше най-бързия и безопасен начин да стигнат до склада. Една от станциите му се намираше на няколкостотин метра от него.

— Постъпи смело — обърна се към момчето той.

— Ти имаше нужда от помощ. Жената беше точно зад теб.

— Как разбра за нея?

— Отидох в Залата със скъпоценностите и ви видях да разговаряте.

Какво още е видял или чул, запита се Антрим. Едва ли много. Докато разговаряше с Дениз, наоколо почти нямаше хора. А самият той не беше видял Гари във вътрешността на сградата.

Както и да е. Хвана слабичките рамене на момчето и леко ги разтърси.

— Ти ми спаси кожата!

— И ти би направил същото за мен — усмихна се Гари.