Измамата на краля [bg]

— Това беше един от най-тъжните дни в живота ни — промълви той и очите му се насълзиха, въпреки че оттогава бяха изминали трийсет и три години.

Томас Пари умрял през 1560 г., две години след интронизацията. Той не бил сред популярните личности в двора и мнозина твърдели, че е напуснал света благодарение на постоянно лошото си настроение. Разбира се, като автор на измамата, Пари останал много близък с кралицата. Получил рицарско звание и станал главен иконом на кралските имоти. От баща си знам, че кралицата платила за погребението му в Уестминстър — нещо необяснимо за мен преди онзи разговор в двореца.

След смъртта на лейди Ашли съпругата на Пари, Бланш, станала първа придворна дама и останала на тази длъжност чак до 1590 г. Тя явно била посветена в измамата, въпреки че никога не го признала. Кралицата се отнасяла към нея като към баронеса, възложила й управлението на своите имения в Йоркшър и Уелс, а накрая й организирала пищно погребение в уестминстърския параклис „Сейнт Маргарет“.

— Никой нищо няма да научи, докато вършим някои неща на тъмно — добави кралицата.

Това обяснява голяма част от нейните навици. Най-вече обличането и събличането без свидетели, а също така и къпането, на което имали право да присъстват единствено лейди Ашли или Пари. Той притежавал колекция от над осемдесет перуки и държал на облекло, което прикривало гърдите му, а от кръста надолу било широко и безформено. Лицето му винаги било покрито с дебел пласт бял грим — признак на чистота според мнозина наблюдатели, но също така и като надеждна маскировка на чертите му. Определено по-скоро женствен, отколкото мъжествен, той имал почти незабележимо телесно окосмяване. Включително и по главата, тъй като бил наследил плешивостта на Тюдорите. Лекарите можели да го лекуват, но им се позволявало да изследват само очите, устата и гърлото му. Никой нямал право да го докосва независимо от обстоятелствата. Малцина могли да се похвалят, че са го сторили.

След този разговор аз се почувствах едновременно доволен и уплашен. Този човек, успял да управлява Англия в продължение на трийсет и девет години и вероятно най-добрият владетел на страната дотогава, в крайна сметка не беше нищо повече от самозванец. Той нямаше никакво право да бъде на престола, но въпреки това го беше узурпирал — напълно и безкомпромисно като истинската Елизабет. Народът го обичаше. Никой не поставяше под съмнение популярността на кралицата. Баща ми ме закле да му служа вярно и аз го направих. Чак до смъртта му през 1603 г. Съобразителен и нащрек както винаги, той категорично забрани да му бъде направена аутопсия и забраната беше спазена. Кралицата подробно ми обясни какво да се направи с тялото й, а аз изпълних желанието й с особена прецизност.