Запали реката [bg]

Тейбър вдигна отрудена длан към брадичката си и я потърка замислено.

— Друг освен теб мисли ли така?

— На същото мнение е и следователят, който докладва на Търлок.

— Смяташ, че някой се опитва да натопи хлапето?

— Да.

Старецът пак втренчи в Гърни безизразния си поглед.

— Какво общо има всичко това със случилото се в окръга преди почти трийсет години?

— Не знам. Търлок ме притеснява. Може би търся нещо, с което да оправдая предчувствието си. Или ми се ще да проумея истинската му същност… — Гърни помълча. — Има и друг аспект на ситуацията. Бекерт вероятно ще се кандидатира за главен щатски прокурор. Ако спечели, Търлок е на практика сигурен негов заместник. Положение с много власт. А от това ме полазват тръпки.

Тейбър стисна зъби. Мълча продължително, след което явно взе решение.

— Дай да ти видя телефона!

Гърни го извади от джоба си и му го подаде.

— Изключи го.

Детективът се подчини.

— Остави го така, че да го виждам.

Гърни го сложи в каросерията на пикапа.

— Не искам разговорът да се записва — предупреди Тейбър. Помълча, втренчен в дланите си. — Не съм говорил за това от години. Разбира се, все още се сещам. Веднъж дори го сънувах като кошмар…. — той пак помълча, този път по-дълго, и после се вгледа в Гърни. — Джуд Търлок принуди бавноразвиващ се чернокож да се обеси.

— Какво?

— На територията на „Баярд-Уитсън“ имаше поток с плавателен вир. На високия му бряг се издигаше бряст. Един от клоните стърчеше над вирчето. Момчетата връзваха за него въже, залюляваха се над водата и се пускаха. Един ден там били Бекерт и Търлок. Имало и трето момче, което седяло малко встрани, надолу по брега. Наоколо се навъртал и Джордж Монтгомъри — седял по гащи в плиткото на потока. Джордж беше на двайсет, умствено може би на пет или шест, син на една от кухненските работнички. Има две версии за случилото се от тук нататък. Според едната, разказана от момчето, което седяло на брега, Търлок повикал Джордж да се присъедини към тях. Джордж срамежливо се приближил и Търлок му показал как да хване въжето и да го залюлее над водата. Само дето му обяснил, че ще е по-безопасно да върже свободния край на въжето за шията си, за да не му се пречка. Джордж послушал съвета му. След това се залюлял над потока… — Тейбър помълча, преди да добави задавено: — Това е то. Джордж висял там, над средата на вира, ритал и се задушавал. Докато не умрял.