Запали реката [bg]

При приближаването му към голямата предна врата тя се отвори безшумно, точно като при предишното идване. Както тогава, на прага стоеше Триш. И както тогава се усмихваше, показвайки малкия процеп между предните си зъби, който му напомняше за Лорън Хътън. При предишната им среща обаче беше облечена. Сега носеше само копринен розов халат, при това доста къс. Дългите й стройни крака изглеждаха като платоничен идеал за женски крак, макар че във въздействието, което оказваха, нямаше нищо платонично.

— Дойде по-бързо, отколкото мислех! Току-що излизам от банята. Заповядай. Ще донеса нещо за пиене. Какво би искал?

Триш застана така, че принуждаваше Гърни да мине много близо до нея. Пещероподобната стая беше озарена от следобедното слънце, грейнало през прозореца.

— За мен нищо — отвърна той.

— Не пиеш ли?

— Не често.

Домакинята навлажни ъгълчето на устните си с връхчето на езика.

— Може би не трябва да го казвам, понеже си детектив и прочее, но да речем, че съм в състояние да намеря някой и друг джойнт. Ако се интересуваш.

— Не и в момента.

— Здрав дух в здраво тяло, а?

— Никога не съм гледал на нещата по този начин.

— Може и да не си безнадежден случай — Триш се усмихна. — Ела. Нека седнем край камината… — тя докосна Гърни по рамото и го поведе покрай кубичните мебели в стаята до ръба на кафява кожа, просната пред голяма модернистична камина. От купчината реалистични на вид цепеници се издигаха зелени пламъци. Гледката напомни на детектива казаното от домакинята по време на партито: „Обичам зеления огън. Аз съм като вещица с магически сили. Вещица, която винаги получава онова, което иска“…

От едната страна на камината имаше нещо като диван, направен от ниски кубчета и грамадни възглавници. Триш вдигна едно малко дистанционно и натисна копчетата му. Осветлението в стаята намаля до подобие на здрач. Гърни вдигна очи и видя, че прозрачността на стъкления покрив видимо е отслабнала. Цветът на небето се бе променил от син в тъмнопурпурен.

— Марв ми обясни как работи. Някаква електронна джаджа. Изглежда, я смята за възхитителна. Казах му, че ме приспива. Но обичам да затъмнявам прозореца. Така огънят изглежда по-зелен. Харесва ли ти килимът?

— Това някаква кожа ли е?

— Бобър. Много е мек.

— Никога не съм чувал за килими от бобър.

— Идеята беше на Марв. Толкова типично за него! Имаше няколко бобъра, които завиряваха неговия поток за пъстърва. Нае местен трапер да убие бобрите и да ги одере. След това накара да направят от тях килим. Сега, докато пие коняка си за шестстотин долара, може да се разхожда по него. По-точно по тях — по бобрите, които му създаваха проблеми. Смятам идеята за извратена, но обичам килима. Сигурен ли си, че не искаш питие?