Запали реката [bg]

41

Когато Гърни възобнови пътуването си към Уолнът Кросинг, му се стори, че странните обрати с преплетените случаи в Уайт Ривър нямат край и всички подклаждаха заявеното от Кори Пейн подозрение, че всъщност случаят е един, но с много жертви.

Откритият от Торес запис с появата на джипа на Търлок в околността на Бридж Стрийт придаваше повече тежест на теорията с натопяването, макар да не бе достатъчен да докаже, че именно заместник-комисарят е дръпнал спусъка. Не помагаше и липсата на видеодоказателства, че именно Търлок е карал колата онази вечер. Би могъл да е и Бекерт. Но Гърни не беше в състояние да изисква алиби от хората, които ръководят разследването.

Въпреки това можеше да предприеме някои стъпки. Връзката между Търлок и Бекерт предполагаше, че общата им ловна хижа ще се окаже интересна за посещение.

Имаше смътна представа къде се намира ловното стопанство. Реши да се свърже с Торес за направления към хижата. Паркира на обичайното си място до вратата на антрето. Обаждането мина на гласова поща и той остави съобщение, в което обясни какво му е нужно.

Слезе от колата и спря за малко да вдъхне сладостта на пролетния въздух. Вдиша бавно и дълбоко, протегна се и се загледай разнообразието от зелени оттенъци по пасището. Сцената сякаш източи напрежението от мускулите му. И му напомни за делфиниумите на задната седалка на колата. Свали ги и ги нареди, както си бяха в пластмасовите саксии, по протежение на цветната леха на Мадлин.

Влезе в къщата, изкъпа се набързо, изпържи си бъркани яйца с шунка и ги изяде с голяма чаша портокалов сок.

Докато измие съдовете, бе станало седем и четвърт, слънцето тъкмо се спускаше зад западния хребет и въздухът, който лъхаше през отворената плъзгаща се врата, беше станал забележимо по-хладен.

Гърни донесе от кабинета лаптопа си заедно с флашката със списъка на персонала в „Мърси“ и се намести в едно от креслата пред камината.

Преди да се заеме със списъка, реши да провери пощата си. Напоследък сървърът му създаваше проблеми и всичко се зареждаше болезнено бавно. Гърни отметна глава, затвори очи и зачака.

Отвори ги близо час по-късно. Телефонът му звънеше. Часът беше 8:03. Обаждаше се Кори Пейн.

— Дават Мейнард Бигс по РАМ. Интервюира го онова лайно Флин. Трябва да гледаш!

— Откъде се обаждаш?

— От сигурно място в Уайт Ривър. Трябва да го чуеш сега. В момента върви. Ще ти звънна после!

Гърни отиде на „Гледай на живо“ в страницата на РАМ, намери „Важни въпроси с Карлтън Флин“ и го избра.

Малко по-късно видеоразделът на уебстраницата оживя. Флин, в знаковата си бяла риза с навити ръкави, седеше срещу атлетичен мъж с кафеникава кожа и сиви очи, облечен в бежов пуловер с кръгло деколте. В контраст с агресивната енергия на водещия той излъчваше спокойствие.