Запали реката [bg]

39

Гърни караше на югозапад през поредица горички от черни череши и открити пасища, преследван от празния поглед на момчето от магазина и онова, което подсказваше той за гниещата реалност на провинциалния живот в Америка.

Проблемът, разбира се, не беше само в селските райони. Градовете често бяха по-мръсни и по-опасни за живеене. Но тук контрастът между буйната красота на природата и сивата безнадеждност на повечето жители беше разтърсващ. А най-лошото бе, че в ерата на свирепата поляризация, изглежда, нямаше приемлив начин за справяне с проблема. Добави няколко пласта расово напрежение, културно отхвърляне и политическо пъчене и решението се оказваше напълно непостижимо.

Звънът на телефона извади Гърни от настръхналото отчаяние, породено от подобни мисли. „Частен номер“ съобщи екранът.

— Гърни на телефона.

— Дейв! Толкова се радвам да те чуя. Обажда се Триш Гелтър.

— Триш. Здравей… — образът, който се появи в съзнанието му, бе този, който видя при последната им среща — запомнящият се изглед отзад, докато тя, облечена в прилепналата си рокля, крачеше през огромния си хол на благотворителното парти за локенберския приют за животни. — Каква изненада. Как си?

— Зависи.

— Зависи от какво?

— Колко скоро можем да се видим.

— Да се видим ли?

— Чух слух, че работиш по онзи ужасен случай с убийствата.

— И от кого го чу?

— Боях се, че ще попиташ. Не ме бива с имената. Вярно ли е?

— Повече или по-малко. Защо?

— Чух, че полицията е изяснила всичко.

Гърни не каза нищо.

— Но ти не мислиш така, нали? — притисна го Триш.

— Не съм сигурен още какво да мисля — призна той. — Има ли нещо, което искаш да ми кажеш?

— Да. Но не по телефона.

Не по телефона. За момент се запита кой друг е използвал тази фраза, после си спомни, че беше Рик Лумис, когато предложи да се срещнат в „Ларвейшън“ — срещата, на път за която го застреляха.

— Кога и как?

— На четири очи… — от нейната уста прозвуча като любима секс поза.

Гърни се поколеба.

— В момента не можеш да ми кажеш нищо, така ли?

— Твърде сложно е… — проточи Триш недоволно. — И наистина бих искала да се видим.

Той пак се поколеба.

— Къде би желала да се срещнем?

— Ще трябва да е у дома. Прикована съм на място. Поршето ми е в сервиза. А Марв взе ферарито до Хамптън за няколко дни.

Гърни не реагира веднага и събеседничката му добави:

— Знам, че Локенбери е далеч от обичайния ти маршрут, но наистина смятам, че е спешно.

Комбинацията от липсващия й съпруг и спешния разговор беше… разсейваща.

— Кога най-рано можеш да си тук?

Гърни обмисли въпроса от многобройни ъгли, някои по-вълнуващи от други, което го накара да се запита дали взема правилното решение по правилната причина.