Запали реката [bg]

— Искал е да му помогнеш?

— Имаше малки кутийки, в които да се слагат релоуднатите патрони. Накара ме да се занимавам с това.

— Значи си държал гилзите.

— Слагах ги в кутиите. Не се и сетих за това в началото, когато попита дали съм притежавал патрони. Не направих връзката.

— А знаеш ли дали са били 30–06?

— Нямам представа.

— Казваш, че е било преди два-три месеца?

— Нещо такова. И знаеш ли какво? Сега като се замисля, тогава се видяхме за последен път — преди да гледам как ме нарича убиец по телевизията.

— Къде живееше по това време?

— В апартамент, който още държа. Чух, че онези задници ченгета са го разпарчетосали.

— От колко време живееш там?

— Малко над три години.

— Как намери апартамента?

— Когато дойдох в Уайт Ривър, отседнах за няколко месеца в къщата на татко. Започнах компютърни курсове в общинския колеж в Ларвейшън и си намерих работа във фирма за поправка на компютри в града. На горния етаж в същата сграда имаше свободен апартамент, който се даваше под наем. Не се траеше с баща ми и онази отвратителна кучка жена му. Така че наех жилището. Какво значение има всичко това?

Гърни пренебрегна въпроса:

— И оттогава си там?

— Да.

— А ходил ли си след това в къщата на баща си?

— Не. Пренощувах няколко пъти. Но не успявах да издържа повече от една нощ. Предпочитам да спя на улицата.

Докато Пейн говореше, детективът забави и отби на една бензиностанция. Паркира до доста вехтия на вид магазин в дъното зад колонките.

— Имам и друг въпрос. Как се запознахте с Блейз?

Пейн се поколеба.

— Срещнах я чрез доведения й брат, Даруин. Той държи компютърната фирма, в която работя. Защо заговорихме за Блейз?

— Тя е важен член на Алианса за расова справедливост. Доказателствата срещу теб включват и връзката ти с тях. А тя ти е дала колата, която си карал до местата на произвеждане на изстрелите.

— Нали ти казах, че обвинението срещу мен е тъпотия! И ти обясних защо съм ходил до онези места!

— Що за връзка имаш с нея?

— Секс. Забавление. Събираме се и се разделяме. Нищо сериозно. Не сме се врекли.

На Гърни му беше трудно да си представи този напрегнат, чепат и гневен младеж да се забавлява.

— Какво мислеше тя за Марсел Джордан и Върджил Тукър?

— Не говореше за тях.

Гърни си отбеляза наум да порови по въпроса и после смени темата:

— Знаеш ли нещо за проблемите със закона, които е имал Джуд Търлок, докато двамата с баща ти са учели заедно като тийнейджъри?

Последва кратка пауза.

— Какви проблеми?

— Имаш ли представа за какво говоря?

Нова пауза.

— Не съм сигурен. Смятам, че имаше нещо… нещо се е случило. Но не знам какво точно. Не съм се сещал за това от години.