Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Запали реката [bg]
Запали реката [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Запали реката [bg]

Электронная книга - «Запали реката [bg]». Краткое содержание книги:

Убийството на полицай подпалва ада в западналото градче Уайт Ривър. Напрежението ескалира. Демонстрациите срещу корупционните полицейски практики — също. Ситуацията заприличва на буре с барут и местните власти решават да потърсят помощта на Дейв Гърни, който продължава да държи рекорда за най-много разкрити убийства в нюйоркската полиция. Но когато двамата основни заподозрени на свой ред са намерени мъртви, провокативните въпроси на Гърни водят до отстраняването му от случая. Воден от инстинкта да открива истината зад всяка привидност, Гърни продължава разследването сам. Докато полицията търси улики, той търси причините за тях. Възможно ли е доказателствата тук да са основната пречка пред задържането на истинския убиец? Как откриваш маниакален престъпник, когато всяка хипотеза за мотива му звучи абсурдно, а труповете продължават да се множат? Докато се опитва да си отговори на тези въпроси, Гърни се сблъсква с жестокост и гениално планиране, които надхвърлят всичко, пред което се е изправял до този момент. А в собствения му дом се появява ужасяваща тайна, датираща отпреди цяло столетие. Романите на Вердън предлагат заплетен сюжет, наелектризиращо напрежение, майсторски развити герои и богати описания. — Booklist Преди да се посвети на писането, Джон Вердън работи на няколко отговорни позиции в рекламни агенции. Също като героя си напуска големия град и се заселва в провинциалната част на Ню Йорк, където живее и до днес със съпругата си. След разтърсващия успех на феноменалния му дебют „Намисли си число“ нестандартният трилър майстор поднася на читателите си „Затвори очи“, „Не дърпай дявола за опашката“, „Питър Пан трябва да умре“ и „Не заспивай“. „Запали реката“ е най-провокативният роман от превърналата се в световен бестселър поредица за детектив Гърни.
1 ... 109 110 111 112 113 114 115 116 117 ... 181
Перейти на страницу:

Трябваше да звънне тук-там, но можеше да го направи и в движение. Плати на Марика кафетата, остави щедър бакшиш и потегли към Паркстън.

Насочи се на югозапад през дълга речна долина и на път за Пенсилвания направи първото си обаждане — до Мадлин. Приветства го гласовата й поща. Остави й подробно съобщение, което обясняваше къде отива и защо. След това провери своята гласова поща и откри, че жена му на свой ред е оставила съобщение, понеже телефонът му е стоял изключен цяла сутрин. Прослуша го.

— Здравей. Тъкмо пристигнах в клиниката. Не знам дали онзи Трешър е бил на разкопките, когато си тръгвал за „Абелардс“ сутринта, но когато аз тръгнах в осем и четиридесет, видях колата му до хамбара. Не ми харесва мисълта да идва в имота ни всеки път, когато му скимне. Всъщност не го искам изобщо тук. Трябва да поговорим. И то скоро. До после!

Като изключим инстинктивната отрицателна реакция всеки път, когато Мадлин се запъваше за нещо, Гърни трябваше да признае, че и той самият не е особено доволен от присъствието на Трешър. И определено не му харесваше потайността на госта по отношение на онова, което търси.

Следващото му обаждане беше до Торес — да постави въпрос, който беше имал намерение да зададе в „Абелардс“, преди съмненията на младия полицай за избора на работно място да му отвлекат вниманието.

Натъкна се на гласова поща.

— Марк, Дейв Гърни се обажда. Ще ми се да предложа нещо. Ако Кори Пейн не е стрелецът от апартамента на Бридж Стрийт, очевидно е някой друг. Трябва да прегледаш отново записите на уличните и на охранителните камери. Стрелецът може да е използвал онзи червен мотокросов мотор. Или друго превозно средство. Дори полицейска кола. Ако се повтаря случилото се на Поултър Стрийт, се е опитал да се придържа към малките улички, за да избегне обхвата на камерите. Може дори да е вървял пеша през по-голямата част от пътя. Но в онази част на града има дяволски много камери, за разлика от Поултър Стрийт, така че се обзалагам, че все пак е попаднал поне на една. Ако не видиш позната кола, ще трябва да караш според времевия маркер — да търсиш онези, влезли и напуснали квартала около часа на изстрела. Доста времеемка задача, но може да реши случая.

Следващото обаждане на Гърни, направено, докато пресичаше скромен мост на река Делауер на границата с Пенсилвания, беше до епископалния пастор в Уайт Ривър.

Приветствието на Уит бе толкова гладко поднесено, че за момент Гърни си помисли, че е стигнал до нова гласова поща.

— Добро утро! На телефона е Уитакър Кулидж от „Свети апостол Тома“. С какво да съм ви полезен?

— Дейв Гърни се обажда.

— Дейв! Тъкмо за теб си мислех. Някакви окуражителни новини?

— Имам напредък, но се обаждам с въпрос.

— Давай.

— За Кори е всъщност, ако случайно не знаеш отговора. Трябва да знам дали някога е притежавал патрони калибър 30–06.

— Не повдигна ли този въпрос, докато беше тук?

— Казах, че полицията е открила кутия патрони в гардероба му и…

Кулидж го прекъсна:

— И той отрече. Твърдо.

— Знам. Но въпросът ми е друг. Искам да знам дали някога му е попадал такъв… или е притежавал само няколко патрона, може би ги е пазил за друг човек. Дори за ден.

— Много се съмнявам. Той мрази оръжията.

— Ясно ми е, но все пак бих искал да знам дали някога е имал контакт с такъв калибър патрони. Ако да, при какви обстоятелства. Ще му предадеш ли въпроса?

— Да… — в любезния глас на Кулидж се долавяше нотка на раздразнение. — Просто ти подсказах вероятния отговор.

Гърни се застави да се усмихне. Беше чел някъде, че ако говориш усмихнат, гласът ти звучи по-дружески, а той искаше да запази добронамереността на пастора.

— Наистина оценявам помощта ти, Уит. Отговорът на Кори ще окаже голямо влияние върху случая…

Изкушаваше се да добави, че факторът време е жизненоважен, но не искаше да насилва късмета си.

Всъщност добавянето на намек за припряност се оказа ненужно. След по-малко от пет минути му се обади самият Пейн. Говореше рязко.

— Не съм сигурен, че разбрах въпроса ти. Нали ти обясних, че нямам оръжие. Но въпреки това питаш дали имам патрони?

— Или дали си имал някога. Калибър 30.06.

— Никога не съм притежавал оръжие. Или куршуми от какъвто и да е калибър.

— А да са били временно при теб? Да речем, да си ги съхранявал за някой друг. Или да си ги купил и предал на някого. Един вид услуга?

— Не съм правил подобно нещо. Защо?

— Намерени са две гилзи с твои отпечатъци на тях.

— Невъзможно.

1 ... 109 110 111 112 113 114 115 116 117 ... 181
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)