Косачи [bg]

Зимата неумолимо приближаваше. В началото Роуан пресмяташе хората, чийто живот временно бе прекратил, но след това изгуби бройката. Повече от десет на ден, седмица след седмица, месец след месец. Всички се смесваха. За осемте месеца, в които тренира при Косач Годар, беше извършил повече от две хиляди елиминирания, в повечето случаи сред едни и същи хора, отново и отново. Дали го презираха, чудеше се, или приемаха действията му просто като работа? Имаше случаи, в които тренировката изискваше от тях да бягат или дори да се отбраняват. Повечето не се справяха, но имаше и очевидно обучени. На някои от тренировките самите мишени бяха въоръжени. Беше порязван, пронизван и прострелван, но никога толкова жестоко, че да му е необходимо съживяване. Беше се превърнал в изключително добре обучен елиминатор.

— Ти се усъвършенства повече от най-смелите ми очаквания — призна му Годар. — Подозирам, че си носел искрата у себе си, но никога не си допускал, че може да се превърне в такъв изпепеляваш пожар!

И да, беше започнал да изпитва удовлетворение, точно както беше предвидил Косач Годар. Също така, в съответствие с очакванията на Косач Волта, Роуан се презираше заради това.

— Чакам с нетърпение да те ръкоположат — каза му Волта един ден след съвместния им следобеден урок. — Може би аз и ти ще можем да се отделим от Годар. Да извършваме Прибирането със свое собствено темпо и по наш начин. — Но Роуан знаеше, че Волта никога няма да намери подходящ момент да се откъсне от притегателната сила на Годар.

— Предполагаш, че ще изберат мен пред Цитра — отбеляза Роуан.

— Цитра я няма — напомни му Волта. — От месеци няма и следа от нея. Ако покаже лицето си на конклава, Бижутерийната комисия няма да бъде възторжена от дългото ѝ отсъствие. Трябва единствено да преминеш през финалния тест, а ти несъмнено ще победиш.