Косачи [bg]
- Автор: Шустерман Нил
- Серия: Дъгата на косата #1
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Orange Books
- ISBN: 978-619-171-051-5
- Переводчик: Гергана Минкова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Косачи [bg]». Краткое содержание книги:
Най-сетне, при отшумяването на здрача, тя чу отварянето на плъзгаща се стъклена врата, надникна зад неравните ръбове на дървените отломки и видя, че той пристъпва във вътрешния двор, за да погледа приближаващата буря. Силуетът му беше идеално очертан на фона на светлината отвътре — като мишена на стрелбище. Нямаше как да я улесни повече. Тя извади пистолета си. Първо се прицели точно в сърцето му — навик, придобит по време на тренировките. Сетне снижи мерника и стреля в коляното му.
Изстрелът ѝ беше перфектен. Мъжът извика и падна долу, а Цитра хукна през пясъка, прескочи живия плет и го сграбчи за ризата с две ръце, докато онзи се гърчеше.
— Ще си платиш за това, което си сторил — изръмжа тя.
Тогава видя лицето на мъжа. Беше ѝ познато. Твърде познато. Първичният ѝ инстинкт ѝ подсказа, че това е поредната измама. Чак когато заговори, ѝ се наложи да приеме истината.
— Цитра?
Лицето на Косач Фарадей се беше изкривило в маска на болка и недоумение.
— О, боже, Цитра, какво правиш тук?
В шока си тя го пусна, главата на Косач Фарадей се удари силно в бетона, той изгуби съзнание и моментът придоби още по-ужасяващи измерения.
Прииска ѝ се да се обади за помощ, но кой щеше да се притече след това, което беше сторила?
Отново повдигна главата му и започна нежно да го гали, а кръвта от раненото му коляно се процеждаше между камъните във вътрешния двор, запълваше пукнатините в пясъка и го оцветяваше в мъртвешки червено и кафеникаво там, където засъхваше.
33.
Едновременно вестоносец и послание
Безсмъртието не може да промени природата на безумията и слабостите, присъщи на младостта. Невинността е осъдена на смърт в собствените ни ръце, жертва на грешки, които не можем да поправим. Затова оставяме настрана учудването, което сме се стремили да предизвикаме, заменяме го с белези, за които никога не говорим, твърде сложни, че да бъдат изличени от каквито и да е технологии. С всяко Прибиране аз отдавам от себе си, с всеки живот, отнет в името на човечеството, скърбя за момчето, което някога бях, и чието име понякога ми е трудно да си припомня. Копнея за място отвъд безсмъртието, където чрез чудото на възкресението отново да бъда частица от онова момче.