Косачи [bg]

— Къде те отведе пътуването ти? — попита я един от тях, който приличаше на водача. Усмихваше се всеки път, щом заговореше, и заради това внушаваше най-силно безпокойство.

— Насам-натам — отговори тя.

— Каква е целта ти?

— Целта ми?

— Нямат ли всички странстващи пилигрими някаква цел?

— Да — поправи се тя. — Аз… търся отговор на наболелия въпрос: дали е фа диез или е ла минор.

Един от останалите се обади:

— Не ме карай да подхващам тази тема!

В подземната вакуумна тръба нямаше прозорци и съответно гледки, които да я разсейват. Цитра беше пътувала по въздух и с обикновени влакове, но тясната клаустрофобична обстановка в хипервлака я тревожеше.

Тоналистите, които очевидно бяха свикнали с всякакъв вид условия, не изглеждаха обезпокоени. Обсъждаха легенди, коментираха дали нещо е вярно, грешно или може би спорно.

— Пътувахме от пирамидите в Израебия до Великата паназиатска стена в търсене на следи за местонахождението на Великия камертон — обясни лидерът им. — Важно е самото търсене. Съмнявам се, че някой от нас ще знае какво да прави, дори наистина да го открием.

Щом влакът достигна обичайната си скорост от почти хиляда и триста километра в час, Цитра се извини, че трябва да използва тоалетната, където наплиска лицето си с вода — трябваше да пропъди изтощението, което заплашваше напълно да я превземе. Беше забравила да заключи вратата. Стига да не беше станало така, пътуването можеше да протече напълно различно. Първата ѝ мисъл беше как е нямала представа, че вътре има човек, но преди да успее да се обърне, да направи каквото и да е, той притисна позлатено острие към врата ѝ на възможно най-опасното място.

— Избрана си за Прибирането — каза той. Говореше нормално, но с акцент, който приличаше на портузонийски, основния език в Амазония.

Робата му беше тъмнозелена и тя си припомни как беше чела някъде, че всички Косачи от този регион носят същите зелени роби.

— Допускате грешка! — избърбори Цитра, преди да е успял да разпори гърлото ѝ.

— Тогава ми обясни каква е грешката ми. Но побързай.

Тя се опита да измисли нещо, което да се различава от истината и все пак да свърши работа, но осъзна, че няма такова.

— Аз съм стажант Косач. Ако ме подложите на Прибирането, ще бъда съживена, а вие ще получите наказание, че не сте проверили имунитета ми с пръстена си.

Той се усмихна.

— Така си и мислех. Ти си онази, която всички издирват. — Той свали ножа от врата ѝ. — Чуй ме внимателно. На борда на този влак има чилиаржентински Косачи, дегизирани като обикновени пътници. Не можеш да ги избегнеш, но ако искаш да се спасиш от лапите им, предлагам да дойдеш с мен.