Косачи [bg]

— Извинете ме, но…

— Няма да ви извиня — отвърна Посуело с точно премерена доза надменност. — Прекосихме границата с Амазония поне преди пет минути. Ако опитате да предприемете по-нататъшни мерки, тя има всички основания да се защитава смъртоносно… дори срещу Косач.

Цитра използва думите му като знак да извади ловния нож, който беше скрила в расото си, и се изправи срещу мъжа.

— Ако направиш дори още една крачка с тази електрошокова палка, ще ти отрежа ръката.

Зад него във вагона на влака се появи кондуктор, за да провери какво става помежду им.

— Господине — заговори Цитра, — този мъж е чилиаржентински Косач, но не носи нито робата, нито пръстена си. Това не противоречи ли на законите в Амазония? — Цитра никога не беше изпитвала такава радост, че е запаметила добре уроците си по история на Косачите.

Кондукторът огледа мъжа от горе до долу, присви очи и му хвърли подозрителен, смразяващ поглед, от който на Цитра да ѝ стане ясно към чия страна клони.

— Освен това всеки чуждестранен Косач трябва да се регистрира преди преминаването на границата — допълни той. — Дори да се промъква през тунел.

Чилиаржентинският Косач бързо кипна:

— Оставете ме да си върша работата, или на мига ще ви избера за Прибирането.

— Не, няма — увери го Косач Посуело толкова спокойно, че Цитра се подсмихна. — Осигурявам му имунитет. Не можете да го изберете за Прибирането.

— Какво?

Тогава амазонският Косач вдигна ръка право към лицето на кондуктора, той я сграбчи и целуна пръстена.

— Благодаря ви, Ваша чест.

— Този човек ме заплаши с насилие — обърна се Цитра към кондуктора. — Настоявам да го свалите на следващата гара, заедно с всички останали дегизирани Косачи, които пътуват с него.

— С най-голямо удоволствие — отвърна кондукторът.

— Не може да го направите — настояваше Косачът.

Но няколко минути по-късно откри, че може.

След като преследвачите ѝ бяха свалени от влака, Цитра се наслади на почивка от непрестанната игра на котка и мишка. Прикритието ѝ така или иначе се беше провалило и тя се преоблече в обикновени дрехи по мярка от багажа си — джинси и блуза на цветя, които не отговаряха много на стила ѝ, но все пак вършеха работа. Тоналистите бяха разочаровани, но в същото време не останаха особено изненадани, че не е една от тях. Оставиха ѝ брошура, която тя обеща да прочете, но подозираше, че няма да го стори.

— Каквато и да е крайната ти дестинация — посъветва я Косач Посуело, — трябва да смениш влака на Амазонската централна гара. Предлагам ти да се прехвърлиш на няколко влака в далечни посоки, преди да се спреш на този, който ти трябва в действителност, за да може ДНК детекторите да изпратят преследвачите ти в най-различни посоки.

Разбира се, колкото повече се мотаеше на гарата, толкова по-голяма ставаше опасността да бъде забелязана, но си струваше риска да се опита да обърка ДНК детекторите и да изпрати преследвачите си за зелен хайвер.