Вечната нощ [bg]

Спря в средата на ротондата. Долови присъствието на Госпо­даря някъде вътре в библиотеката. Нещо като дъх или вибрация. Това беше особеният начин, по който Господаря раздвижваше въздуха, караше го да се върти, предизвикваше странни течения в разни посоки.

Господин Куинлан притича край Еф и влезе в главната читалня.

- Фет! Нора! - извика Еф, когато чу шум като от падащи книги някъде навътре.

Никакъв отговор. Втурна се след господин Куинлан с изваден меч. Внимаваше за Господаря. Изгуби господин Куинлан и затова светна фенерчето.

Запуснатата повече от година библиотека тънеше в прах. В яр­кия конус светлина от фенерчето Еф видя увисналите във въздуха прашинки. Когато насочи лъча покрай един от книжните рафто­ве към открито пространство, забеляза завихряне на праха, като че нещо беше минало по-бързо от поглед. Това завихряне, това пререждане на частиците се движеше право към Еф с невероятна скорост.

Нещо го удари силно отзад и той падна. Вдигна поглед и съгле­да господин Куинлан, който в същия миг замахна срещу въздуш- ната струя. Мечът му не срещна нищо, но той зае стойка, за да отбие наближаващата заплаха. Ударът беше страшен, въпреки че Куинлан пазеше равновесие.

Близо до Еф множество книжни лавици тежко се стовариха за­едно със стоманената си арматура, занитена в покрития с килими под. Загубата на инерция разкри Господаря, слизащ от съборе­ните етажерки. Еф зърна лицето на повелителя на мрака - само за миг, колкото да види бясно мърдащите под плътта му червеи - преди създанието да се изправи.

Класическа измама. Господин Куинлан се бе измъкнал, за да примами Господаря към беззащитния Еф и да го изненада, докато напада. Господаря - ненавикнал да го мамят - схвана това в съ­щия миг, в който го разбра и Еф.

- КОПЕЛЕ.

Господаря бе ядосан. Стана и замахна към господин Куинлан; не можеше да му навреди заради меча, а се сниши и събори Роде­ния в купчината книги.

После изчезна през ротондата като черно петно.

Господин Куинлан се изправи бързо и вдигна Еф със свобод- ната си ръка. И двамата затичаха след Господаря и се озъртаха за фет.

Еф дочу писък, определи, че идва от Нора, и се втурна в една странична стая. Откри я с фенерчето си. От другия край бяха на­хлули още вампири - един от тях заплашваше Нора от върха на една библиотека, а други двама замеряха Фет с книги. Господин Куинлан се изстреля от някакъв стол, насочи се към вампира на върха на рафтовете, хвана врата му със свободната си ръка, преряза го с меча и падна заедно със съществото в следващата редица етажерки. Това позволи на Нора да се насочи към вампирите, ко­ито хвърляха книги. Еф можеше да усети Господаря, но не го от­кри с фенерчето си. Знаеше, че мародерите служат за отвличане на вниманието, но и че са истински опасни. Затича се по пътечка, успоредна на тази на Фет и Нора и се натъкна на още двама, на­хлули откъм далечния край.