Вечната нощ [bg]

Наистина беше великан, ала съвършено съразмерен. Беше об­лечен или пък облян в сияен светъл нимб.

Еф опита да продума. Не се боеше от създанието. Само се уди- вляваше.

Нещо прошумоля зад гърба на гиганта. В миг се разпериха две широки сребърни крила, по-дълги от тялото. Повеят от движени­ето им побутна Еф назад. С отпуснати ръце архангелът - защото това можеше да е единствено архангел - размаха крила още два пъти и полетя.

Носеше се в небето, огромните крила вършеха цялата рабо­та, ръцете и краката бяха отпуснати. Летеше към Еф съвършено плавно и леко. Кацна пред него. От крилата му паднаха няколко сребърни пера и се забиха в червената земя. Едното се понесе към Еф и той го улови - стволът стана дръжка от слонова кост, а перу­шината - сребърно острие.

Архангелът се приведе към Еф. Лицето му беше скрито от светлия нимб. Светлината беше странно хладна, почти като мъглявина.

Архангелът спря поглед върху нещо зад Еф и той неохотно се обърна.

На ръба на една скала беше разположена една маса. Елдрич Палмър, ръководителят на корпорацията Стоунхарт, седеше об­лечен в неизменния си тъмен костюм, с червена лента със свасти­ка на десния ръкав. Ядеше с нож и вилица проснат върху порце­ланова чиния мъртъв плъх. Отдясно се зададе някакво петно - го­лям бял вълк тичаше към масата. Палмър дори не вдигна поглед.

Вълкът скочи към гърлото му, събори го от стола и го разкъса.

После поспря и погледна към Еф; и се втурна към него.

Еф не избяга, не вдигна меча. Вълкът забави ход. Изпод лапите му се разлетя кал. Кръвта на Палмър мърсеше снежно бялата му козина.

Еф позна очите на вълка. Това бяха очите на Ейбрахам Сетракян. Гласът също.

- Ashudagu-wah - рече вълкът.

Еф поклати неразбиращо глава и тогава една голяма ръка го грабна. Той усети размахването на крилата на архангела, докато се издигаше над червената пръст. Земята отдолу се свиваше и ме­неше. Приближиха голяма вода, после поеха надясно, над архипе­лаг от близко разположени един до друг острови. Архангелът се сниши и почна да се спуска право към един от хилядата острова.

Кацнаха в пуста падина, пълна с разкривени железа и тлееща стомана. Сред овъглените отломки бяха пръснати раздрани дре­хи и обгоряла хартия. Малкият остров явно беше епицентър на някаква катастрофа. Еф се обърна към архангела, ала той си бе отишъл. На негово място имаше врата. Най-обикновена врата. И на нея беше залепен надпис, изписан с черен меджик маркер, украсен с надгробни камъни, скелети и кръстове. Дело на детска ръка, надписът гласеше: