Вечната нощ [bg]

Еф приседна и едва сега усети болката в главата. Лицето също го болеше отстрани. А над него физиономията на господин Куин- лан, както винаги, бе съвършено бледа.

Еф примигна няколко пъти в опит да се отърси от остатъчния хипнотичен ефект на видението.

- Видях го.

- Какво видяхте?

Но тогава Еф чу боботене, което се усилваше и минаваше ня­къде над тях, разтърсвайки сградата. Хеликоптер.

- Нападат ни.

Господин Куинлан помогна на Еф да се изправи.

- Крийм е - рече той, държейки се за главата. - Казал е на Гос­подаря къде се намираме. Господаря знае, че Occido Lumen е у нас.

Господин Куинлан застана с лице към вратата. Не помръдва­ше; сякаш слушаше нещо.

- Взели са Хоакин.

Еф чу стъпки, меки и далечни. Боси нозе. Вампири.

Господин Куинлан грабна ръката на Еф и го вдигна на крака. Еф се взря в червените му очи и си припомни края на съня, ала бързо го отпъди от ума си и се съсредоточи върху непосредстве­ната опасност.

- Дайте ми втория си меч.

Еф го даде, прибра си дневника, метна раницата на гръб и пос­ледва господин Куинлан в коридора. Свърнаха вдясно и намери­ха стълбище за мазето. Спуснаха се в подземните проходи. Там вече имаше вампири. Сякаш носени от течението, долитаха зву­ци. Човешки викове и свистене на мечове.

Еф измъкна оръжието си и светна фенерчето. Стараеше се да не изостава от бързия господин Куинлан. Той в миг се понесе на­пред и когато Еф го последва зад ъгъла, видя в светлината на фе­нерчето два обезглавени вампира.

- Зад Вас.

Друг вампир излезе от някакво странично помещение, Еф се извъртя и прониза гърдите му. Среброто отслаби създанието и Еф бързо му преряза гърлото.

Господин Куинлан напредваше, влизаше в схватки, съсичаше вампирите, преди да успеят да отговорят на нападенията му. Така двамата продължиха из подземните коридори под някогашната лудница. Натъкнаха се на един от знаците на Гюс, нанесени с флу­оресцентна боя, качиха се по белязаното стълбище, минаха по коридора, оттам - по друго стълбище, към подземието на друга сграда.

Излязоха от сградата на математическия факултет, приблизи­телно в центъра на кампуса, зад библиотеката. Присъствието им незабавно привлече вниманието на нахлуващите вампири. Те се спуснаха от всички посоки към тях, независимо от сребърните остриета, на които се натъкваха. Господин Куинлан действаше със светкавична бързина, при това беше неуязвим за червеите в киселата бяла вампирска кръв, и посичаше три пъти повече стригои от Еф.

Откъм реката долетя армейски хеликоптер и закръжи над уни­верситетските сгради. Еф зърна установката на картечница, ала в първия миг умът му отказа да възприеме видяното. После забе­ляза голата вампирска глава зад дългото дуло, чу изстрелите - ос­ъзна какво става, чак когато куршумите удариха каменната алея под краката му. Двамата с господин Куинлан бяха под обстрел. Побягнаха и се скриха под стряхата на най-близката сграда, дока­то хеликоптерът зави, за да ги удари от другата страна.