Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Классическая проза » Следотърсача
Следотърсача - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Следотърсача

Электронная книга - «Следотърсача». Краткое содержание книги:

Следотърсача
1 ... 109 110 111 112 113 114 115 116 117 ... 210
Перейти на страницу:

— Слава на Бога! Значи там няма французи. А по тези места има ли много индианци?

— Индианци ще намерите навсякъде, но не много на брой. Случайно можете да срещнете индиански отряд и тук, на това крайбрежие, още щом слезете, но можете да прекарате и месеци, без да видите нито един.

— В такъв случай трябва да се оставим па съдбата си, що се касае до тези мизерници. А сега ми кажи откровено, Сладка вода, ако не беше тази малка неприятност с французите, какво щеше да направиш сега с кутера?

— Аз съм много по-млад и неопитен моряк от вас, мастър Кап — смирено отвърна Джаспър, — и едва ли ми подобава да ви давам съвет.

— Да, да, това е известно на всички. При обикновен случай не би ти подобавало, разбира се, но този случай е необикновен обстоятелствата са по-специални. Оказва се, че и това сладководно езерце си има своите особености. Ако се вземат всички тези неща предвид, ти си в правото си да даваш съвети и на родния си баща дори. Във всеки случай ти кажи каквото мислиш, пък аз ще преценя дали ще се съглася с теб, или не. Това ще ми подскаже моят опит.

— Смятам, сър, че преди да изтекат два часа, кутерът трябва да пусне котва.

— Да пусне котва? Тук, насред езерото?

— Не съвсем, сър, но малко по-нататък, по-близо до брега.

— Да не би да искаш да кажеш, Сладка вода, че ще пуснеш котва към подветрената страна при буря като тази?

— Ако трябва да спасявам кораба си, тъкмо това ще направя, мастър Кап.

— Гледай ти каква била тази сладка вода. Слушай какво ще ти кажа, млади човече, вече цели четиридесет години плавам по море, започнал съм още като юноша и никога досега не съм чувал подобно нещо. Аз по-скоро ще изхвърля през борда всички котви и въжета, преди да стана виновник за такава нелепа постъпка!

— Да! Но ние тук на езерото постъпваме така, когато сме в тежко положение — скромно възрази Джаспър. — Навярно бихме постъпвали по-умно, ако са ни учили както трябва.

— Разбира се, че бихте постъпили по-умно! Не, не, никой не може да ме накара да извърша такъв грях и да забравя онова, което са ме учили. Допусна ли подобна глупост, не бих посмял да си покажа носа в Саиди Хук. Срамно е, че дори Следотърсача разбира от мореплаване повече от теб. Хайде, Сладка вода, върни се обратно долу.

Джаспър мълчаливо се поклони и си тръгна, но присъстващите забелязаха, че като Стигна до стълбата, се забави и хвърли тревожен поглед първо към хоризонта откъм наветрената страна, после към брега откъм подветрената и тогава заслиза надолу със силно безпокойство, изписано по лицето му.

ГЛАВА XVII

Опроверган, той трика си повтаря.

с уловки нови спора пак разгаря.

потъва в пясък, но се защитава —

смъртта една тук спора прекратява.

Купър

Жената на войника беше болна и лежеше на койката си, затова Мейбъл Дънъм седеше сама в кърмовата каюта, когато Джаспър се върна — сержантът бе проявил милост към него и му бе разрешил да заеме предишното си място в тази част на кораба. Бихме приписали твърде голяма наивност на нашата героиня, ако кажем, че у нея не се бе събудило никакво подозрение към младия човек, след като го арестуваха. Но ще допуснем несправедливост спрямо доброто й сърце и великодушния й характер, ако не добавим, че недоверието й към младежа беше съвсем незначително и мимолетно. Когато той седна и тя забеляза, че лицето му е помрачено от тревога за съдбата на кутера, в съзнанието й не остана и следа от подозрение: тя виждаше в младия човек само един незаслужено оскърбен човек.

— Не вземай толкова присърце всичко това, Джаспър — каза му тя развълнувано, с оная спонтанна откровеност, с която младите девойки неволно издават съкровените си чувства. — Този, който те познава, не може да се съмнява в твоята невинност. Следотърсача казва, че е готов да гарантира за тебе с живота си.

— В такъв случай, Мейбъл — попита младежът и очите му грейнаха, — в такъв случай ти не ме мислиш за предател, за какъвто ме смята баща ти?

— Моят мил баща е войник и е длъжен да постъпи тъй, както му повелява войнишкият дълг. Но неговата дъщеря има право да мисли за теб като за човек, който й е направил много добрини.

— Мейбъл… аз не съм свикнал да разговарям с девойки като теб или да споделям с когото и да било чувствата и мислите си. Сестра не съм имал, а майка ми умря още когато бях дете, затова не знам дали им е приятно на девойките да слушат…

Мейбъл беше готова да даде всичко на света, за да узнае това, което Джаспър се поколеба да изрече, но вродената й сдържаност и девическата й скромност надделяха над женското й любопитство. Тя зачака мълчаливо той да заговори отново.

1 ... 109 110 111 112 113 114 115 116 117 ... 210
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)