Властелинът на пръстените

— Това — каза Елронд, обръщайки се към Гандалф — е Боромир, човек на Юга. Той пристигна призори да търси съвет. Помолих го да присъства, защото тук ще получи отговор на въпросите си.

Не всичко изречено и обсъждано на Съвета се нуждае от описание. Много бе говорено за събитията из външния свят, особено из Юга и из дивите земи източно от планините. Фродо вече бе чул доста слухове за тия събития, но разказът на Глоин бе нов за него и когато джуджето заговори, той заслуша внимателно. Оказваше се, че джуджетата от Самотната планина са обхванати от тревога сред великолепните плодове на своя труд.

— Вече много години отминаха — каза Глоин, — откакто сянката на безпокойството се спусна над нашия народ. Откачало не усетихме откъде иде тя. Тайно се разнесе шепот — той твърдеше, че ние се свираме натясно, а широкият свят крие безброй богатства и величие. Някои заговориха за Мория — могъщо дело на дедите ни, наричано на нашия език Хазад-дум; заявяваха, че най-сетне сме достатъчно могъщи и многобройни, за да се завърнем.

Глоин въздъхна.

— Мория! Мория! Чудо на Северния свят! Прекалено дълбоко копахме ние там и разбудихме безименния ужас. Отдавна лежаха пусти просторните подземни замъци след бягството на чедата на Дурин. Но сега ние отново заговорихме за тях с копнеж, ала и със страх, защото много крале бяха царували оттогава и ни едно джудже не бе дръзнало да прекрачи портите на Хазад-дум освен единствен Трор, а той загина. Най-сетне обаче Балин се вслуша в шепота и реши да замине; и макар Дайн да не бе дал разрешение, той взе със себе си Ори, Оин и мнозина от нашия народ и потегли на юг. Това бе преди тридесет години. Известно време получавахме новини и те изглеждаха добри: вестите разказваха, че Мория е овладяна и в нея започват велики дела. После настъпи мълчание и до днес от Мория няма никаква вест. И ето че преди около година при Дайн се яви пратеник, ала не от Мория — от Мордор дойде конник в нощта и призова Дайн при портата. Владетелят Саурон Белия, рече той, бил възжелал нашата дружба. Щял да се отплати с пръстени за нея, както в древността. И срочно искал да узнае всичко за хобитите, що за народ са те и къде обитават. „Защото Саурон знае — добави той, — че някога сте познавали един от тях.“ Това дълбоко ни смути и ние не отговорихме. Тогава свирепият му глас омекна и ако можеше, той дори би го направил сладък като мед. „В дребен знак на нашата дружба Саурон иска само едно — рече той, — да намерите онзи крадец (такива бяха словата му) и с добро или със зло да изтръгнете от него най-дребния от пръстените, едно нищожно пръстенче, което някога е откраднал. То е дреболия, прищявка на Саурон, ала и залог за добрата ви воля. Намерете го и трите пръстена, притежавани някога от владетелите на джуджетата, ще се завърнат при вас, а царството Мория ще бъде ваше навеки. Издирете само вести за крадеца — жив ли е още и къде е — и ще получите щедра награда и вечната дружба на Владетеля. Откажете — и нещата ще тръгнат зле. Отказвате ли?“ При тези думи дъхът му изсъска като змия и всички наоколо изтръпнаха, ала Дайн рече: „Ни да отвръщам аз, ни не. Трябва да обмисля що значи това послание и що крие под прекрасните си одежди.“ — „Мисли добре, но не се бави много“ — заръча онзи. „Аз определям времето на размислите си“ — отвърна Дайн. „Засега“ — рече пратеникът и препусна в мрака. И натежаха от онази нощ сърцата на нашите вождове. И без лютия глас на вестоносеца бихме разбрали, че заплаха и лукавство се крият в словата му; защото вече знаехме, че силата, навлязла отново в Мордор, не се е променила, а открай време тя винаги ни е предавала. На два пъти се завърна пратеникът и двата пъти си замина без отговор. Третият и последен път, казва той, щял да дойде скоро, преди края на годината. И затова най-сетне Дайн ме изпрати да предупредя Билбо, че Врагът го търси, и да разбера, ако мога, защо толкова желае този пръстен, най-нищожния от всички. А също и да измоля съвет от Елронд, защото сянката расте и наближава. Открихме, че пратеници са идвали и при крал Бранд в Дейл и той се бои. Страхуваме се, че може да не издържи. Войната вече е надвиснала над източните му граници. Ако не отговорим, Врагът може да прати подвластните си хора на щурм срещу крал Бранд и Дайн.