Пепел от светове
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: the saga of seven suns #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пепел от светове». Краткое содержание книги:
На това място Базил изненада Каин, като направи знак на Сирикс и придружителите му да се приближат. Заместник-председателят примигна. Не беше очаквал черните роботи да стоят толкова близо до председателя. Сарейн го стрелна с бърз нервен поглед. Изглеждаше така, сякаш й се повдига.
Сирикс поведе двете еднакви машини към подиума и тримата се качиха и спряха до председателя Венцеслас. По бледото чело на Каин изби пот, но той не посмя да вдигне ръка, за да я избърше.
— Това са първите нови роботи, произведени от нашите фабрики — каза високо председателят. — Тези и други като тях ще бъдат разменени за един наскоро поправен боен кораб — първият от много.
Сирикс пристъпи напред. Червените му оптични сензори блестяха ярко. Базил дискретно отстъпи половин крачка настрани, за да му направи място. Каин затвори очи.
Във въздуха профучаха ракети и оформиха бродерия от искри върху черната броня на Сирикс. Стражите на Маккамон и хората на Андез се разкрещяха и трескаво се заозъртаха да локализират стрелеца. Андез посочи един от покривите, където едно автоматично самонасочващо се оръжие се бе надигнало от прикритието си сред тръби и топлинни радиатори.
Базил се хвърли на земята. Андез сочеше покрива и крещеше някакви заповеди. Хората на Маккамон вече бяха открили огън, макар че не виждаха никакъв стрелец. Само след секунди автоматичното оръжие бе раздробено на парчета.
Маккамон се втурна задъхан към подиума. Полковник Андез вече бе клекнала до председателя. Уплашен да не създаде впечатлението, че е изчакал прекалено дълго, преди да реагира, Каин сграбчи ръката на Сарейн и двамата се втурнаха напред веднага щом огънят спря.
— Какво ще правим сега? — попита Сарейн задъхано.
— Ще се опитаме да помогнем на председателя — отвърна Каин, играеше ролята, която се очакваше от него. — Зад това сигурно стои Мечът на свободата. Те са тези, които искат да го убият.
Сарейн го изгледа стъписана, но после кимна енергично.
— Да, точно те са.
Сирикс и другите двама черни роботи бяха протегнали завършващите си с остри шипове ръце, готови да се впуснат в ръкопашен бой, ако е необходимо.
— Кой смее да ни напада? — попита Сирикс.
— Тези изстрели не бяха предназначени за вас! — тросна се Базил. — Опитаха се да убият мен. — Лицето му бе почервеняло от гняв. Той си пое дълбоко дъх, после каза студено на Андез: — Открийте кой стои зад това.
— Ще го открием — отвърна Маккамон.
87.
Превъплътеният фероуи Руса’х
След падането на корабостроителниците Миджистра се бе превърнала в огнен ад. Но тези огньове не бяха пречистващите възродителни пламъци на фероуите. Величественият Призматичен палат, легендарната Зала на паметителите, музеите, скулптурите и фонтаните — всичко това бе изчезнало, превърнато в пара от яростната експлозия.
В сърцето на пламъците трептяха въглени и късчета прегрят кристал. Десетки фероуи се въртяха над точката на сблъсъка като разгневени стършели и добавяха енергията си към огнения ад, разпалваха пламъците, разпростираха лавата.
Руса’х се присъедини към тях. Тялото му бе непокътнато, пламъците го обгръщаха като слънчева корона. Кожата му сияеше, а душепламъкът му се тресеше от ярост заради това, което бяха сторили на него самия и на великолепния му град. Онази част от него, която все още си спомняше, че е бил илдириец, се отвращаваше от този ужасяващ акт. Призматичният палат! Миджистра! И този, който бе направил подобно нещо, беше илдириец!
Сега Руса’х знаеше, че всичко е заради мага-император Джора’х.
Сред дъжд от искри Руса’х запрати останките настрана. Застана могъщ, пулсиращ, със стиснати юмруци. Променящите му се одежди от огън се издуха в буря, завихрена от самия него. Дивите огнени топки кръжаха около главата му, нажежени още повече от нуждата си да унищожават. Едва ги удържаше под властта си. Фероуите искаха да се стрелнат във всички посоки и да изпепелят всеки илдириец във всеки лагер, всеки превърнат в убежище тунел, всеки град и село.
Руса’х едва успяваше да ги удържи. Нямаше да им позволи да изтребят хората му.
— Не, имаме много по-важна цел.
Най-важната мишена.
От тизма на децата със смесена кръв бе разбрал какво прави тал О’нх, но прекалено късно, за да спре бедствието. Корабостроителниците в орбита вече се спускаха надолу и нито Руса’х, нито фероуите можеха да предотвратят сблъсъка.