Пепел от светове
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: the saga of seven suns #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пепел от светове». Краткое содержание книги:
Гласът не беше на Дейвлин. Дори не беше човешки.
— Наредих да ти осигурят безопасност.
— Много гостоприемно, Дейвлин. — Рлинда прибягна до хумора като средство за самозащита.
— Аз не съм… изцяло Дейвлин. Съзнанието ми съдържа това на всички кликиси в кошера ми. Унищожих повечето от останалите кошери… отказах да асимилирам тяхното ДНК… отказах да се деля.
— По-късно ще ви обясня кликиското възпроизвеждане — каза Маргарет Коликос. — Доста е странно.
— Нямам търпение. — Рлинда потисна страха си и се насили да пристъпи по-близо до гигантската скулптирана глава.
— Трябва да унищожа още един кошер. Ще го направя скоро. Тогава аз ще съм Единственото люпило.
Рлинда погледна Маргарет, после пак се обърна към кошерното съзнание.
— Ами хубаво. Какво ще стане после?
— После ще направя нещо велико — каза Дейвлин-люпилото. — Ще стана по-могъщ от когато и да било.
— Дейвлин да завладява вселената? Не ми звучи в твой стил.
— Аз не съм Дейвлин.
Маргарет се обади тихо:
— Той се променя с всеки кошер, който побеждава, дори и да не го асимилира. Но според мен това означава, че следващата цел на кликисите са черните роботи.
— Да се отървем от черните роботи ли? Не ми звучи никак зле. А какво се случва с всички други кликиски кошери, които разгромява? Към армията му ли се присъединяват, убива ли ги? Какво?
— Не съм сигурна.
— Кошерът на Пим е почти унищожен — каза люпилото.
Маргарет обясни какво е научила през дългогодишните си изследвания.
— Ако никой не им попречи, кликисите ще се спуснат като ято скакалци върху всяка планета, която намерят, включително и тези, населявани от хората. Дейвлин обаче смята, че е достатъчно силен, за да ги спре. Трябва да се молим той, а не люпилото на някой друг кошер, да стане Единственото люпило.
Рлинда зачака, но чуваше само шумоленето и потракването на милиони малки създания. Искаше Дейвлин да й каже, че не е зъл, но изкуственото лице не изразяваше нищо.
— Помниш ли старата приказка за по-малката от двете злини? — попита тя и с неизмерима тъга добави: — Съжалявам, че закъснях. Исках да те спася.
— А аз исках да се измъкна невредим. Вместо това… трябваше да се приспособя към положението.
Главата потръпна и започна да се разпада, сякаш отделните парченца бяха загубили решимостта си да останат заедно в определена форма. Рлинда чуваше как навън, в кошерния град, се движат множество кликиси. Сигурно ставаше нещо много важно.
Люпилото обаче не възнамеряваше да се впуска в обяснение. Съзнанието на Дейвлин — или това, което бе останало от него, — вече бе заето с някакъв голям проблем.
След няколко изпълнени с напрежение мига пред люпилото се появи процесия от кликиски воини, покрити с кървавочервени и кафяви петна. Носеха главите на четири огромни буболечки — сребристи, с черни неравни ивици, наподобяващи светкавици, по теметата. От прерязаните вратове висяха ганглии, а фасетните очи бяха празни.
Воините поднесоха четирите глава като дар на люпилото. В залата нахлуха още воини, изпълниха я докрай и започнаха да цвърчат тържествуващо.
Маргарет обясни на Рлинда:
— Това са дарители на вражески кошер.
— Това означава ли, че се е случило нещо важно?
Гърчещата се променяща се маса се тресеше неразличима, човешкото у нея бе изчезнало; но после лицето отново се оформи, макар и грубо, от свиващите се като червеи компоненти.
— Кошерът на Пим е понесъл жестоки щети от кораби на ЗВС. Убили са няколко дарители, но са се оттеглили, преди да унищожат люпилото. — Лицето направи пауза. — Ние пристигнахме веднага след това. Моите воини постигнаха лесна победа. Унищожих люпилото на Пим.
— Значи е свършено. — Гласът на Маргарет бе изпълнен с благоговение.
— Какво означава това? — попита я шепнешком Рлинда.
— Сега аз съм кликиската раса. Аз съм кошерното съзнание, което контролира всички. — Гротескната глава се размърда, но лицето, което се образува сега, нямаше дори най-бегла прилика с човешко. Приличаше на огромно бодливо насекомо. — Сега ще се променя. Тук ще пристигнат оцелели членове от всички кошери и моите дарители най-после ще ги погълнат. Тогава ще предприема огромно делене.
Маргарет изглеждаше обезпокоена.
— Но, Дейвлин, това ще те удави сред тях — личността ти ще изчезне сред целия този шум!
Скулптираната буболечкова глава се разпадна на отделни, самостоятелно движещи се парчета. Доколкото разбираше Рлинда, Дейвлин Лотце вече се бе превърнал в слаб шепот в какофонията на гигантското кошерно съзнание.