Пепел от светове
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: the saga of seven suns #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пепел от светове». Краткое содержание книги:
По всяко друго време Бриндъл щеше да се подчини, без дори да се замисли. Щеше да изпълни дълга си. Но на пращящия от статично напрежение екран Ланиан видя как Бриндъл и оцелелите манти продължават отстъплението си.
Кликисите пък продължаваха атаките си срещу „Дете на гърма“. Ланиан нямаше друг избор, освен да се втурне към малката спасителна капсула в стаята за инструктаж. Всички други вече се бяха изстреляли в космоса с по-големите спасителни съдове, макар че наоколо имаше толкова много кликиси, че Ланиан се съмняваше дали някой ще успее да се измъкне.
На наблюдателния екран зад бюрото си видя как адмирал Бриндъл обръща мантата си, за да качи на борда колкото се може повече спасителни совалки, въпреки че излагаше корабите си и самия себе си на огромен риск. Поне мъничко чест му бе останала.
Ланиан скочи през кръглия люк и дръпна капака над главата си. Стовари пръсти върху бутоните за активиране, които държаха совалката прикрепена на мястото й, блъсна задържащите лостове и освободи малкия съд. Докато совалката се въртеше, Ланиан почувства, че му прилошава от гледката.
Над него „Дете на гърма“ вече бе само метален скелет. Другите спасителни совалки летяха в космоса като спори на огромна гъба, мъчеха се да избягат в безопасност, но самият Ланиан падаше в другата посока, към повърхността на планетата, далеч от спасителните операции на Бриндъл.
В атмосферата на Пим совалката намали скоростта. Огромната бяла пустиня и солените езера се сториха на Ланиан негостоприемни. Автоматичните системи можеше да успеят да го приземят жив и здрав, но как щеше да оцелее там долу? Поне бе от другата страна на континента, а не от тази, на която неговите бомбардировки и тези на Уилис бяха унищожили кошерния град.
Совалката се удари в земята и подскочи, вдигна цял облак блестящ прах, който забули малкия прозорец. Ланиан си удари главата в тавана и изпъшка. Голяма глупост от негова страна да не си сложи колана.
Размърда се. Острата болка в ръката му май означаваше, че си е счупил лакътя. Голяма глупост наистина.
Трябваше да степенува нещата по важност. Намери комплект за спешна медицинска помощ и взе двойна доза стимулант-болкоуспокояващо. Трябваше да е достатъчно поне за няколко часа. Въпреки това не си представяше, че ще му се наложи да прави дългосрочни планове тук, на Пим. Сигурен бе, че Бриндъл ще си промени мнението и ще дойде да го прибере, но засега можеше да разчита само на себе си. Трябваше да живее в тази пустош и да оцелее някак.
Следващата стъпка: активира локаторния маяк с надеждата, че някой ще се върне да го вземе. Взе една чанта с енергийни заряди, пистолет — единственото оръжие, с което бе оборудвана совалката — и призова куража си, докато отваряше люка.
Излезе в равната бяла пустиня. Нямаше никакви кули, никакви извънземни сгради. Кликисите обаче продължаваха да извират от дълбоките тунели, черупките им блестяха на слънцето, острите им крайници се мятаха във въздуха. Совалката бе кацнала на стотици километри от сърцето на кликиския град, но тунелите очевидно се простираха под целия континент. Ланиан не бе убил всички буболечки на Пим — съвсем не.
И сега хиляди и хиляди кликиси се приближаваха, за да разберат какво представлява разбитата спасителна совалка. Милиони. И го бяха видели.
Той стисна пистолета, прицели се грижливо и стреля. Не спря да ги обстрелва. Преброи тридесет и осем пръснати буболечки, преди почти да изчерпи заряда на оръжието. Преглътна тежко и реши, че трябва да запази последния изстрел за себе си — нивото на мощността бе почти нулево. Стимулантът, който бе взел, не действаше. Лакътят го болеше адски силно.
Цвърчащите и тракащи с крайници кликиси заобиколиха совалката и Ланиан се хвърли вътре и затвори люка. Клекна. Чуваше как насекомите блъскат и драскат корпуса. Совалката не бе предназначена да служи като бункер срещу нападение от всички страни.
Последва дълга зловеща пауза, а после Ланиан чу силно стържене. Стената на малкия съд се разцепи на четири места. Огромните буболечки си пробиха с нокти път и влязоха. Ланиан се притисна с гръб към стената, стиснал пистолета в ръка.
Всичко се случваше прекалено бързо. Тези създания бяха чудовища, излезли от най-ужасния му кошмар, и сега идваха към него с остри нокти, щипци и челюсти. С един последен предизвикателен вик Ланиан затвори очи, стисна ги здраво, допря дулото на пистолета до слепоочието си и активира енергийния бутон.
Бе останала енергия само колкото да му опърли кожата. Ланиан се взря в безполезното оръжие с безпомощен ужас. Зад гърба му извитият корпус се разпадна на части.