Пепел от светове
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: the saga of seven suns #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пепел от светове». Краткое содержание книги:
— Генерале, това е лудост! — Мантата на Бриндъл отново мина пред флагманския кораб, блокира линията за стрелба на Ланиан и даде на бунтовническите кораби време да избягат. Един язерен изстрел парна долната част на корпуса на мантата. На лицето на Бриндъл на комуникационния екран бе изписано възмущение. — Генерале, незабавно престанете да стреляте или ще ви освободя от командването на основание, че сте неспособен да ръководите.
Войниците на „Дете на гърма“ очевидно се чувстваха неудобно.
Преди Ланиан да успее да отговори, уж неутрализираните кликиски съдове отново откриха огън — а сега неговите кораби бяха единствените мишени наблизо.
— Какво става, по дяволите?
Дори след разрушението долу, което трябваше да е убило кошерното съзнание на кликисите поне десет пъти, гигантските кораби-рояци отново се бяха раздвижили. Очевидно безмилостната бомбардировка ги бе зашеметила, но сега компонентните кораби отново полетяха в търсене на цели. Ланиан бе пренебрегнал бързината, с която кликиските кораби можеха да се преструктурират в нови конгломератни съдове.
В кипящата обгорена повърхност на планетата се отвориха кратери — дупки, позволяващи достъп до невероятно дълбоки тунели. Нова вълна компонентни кораби изригна от непокътнатите кошерни комплекси дълбоко под земята.
Без да чакат заповед, стрелците пренасочиха оръжията си и започнаха да стрелят по кликисите. „Дете на гърма“ се раз люля от експлозия, която го отклони от курса му. Разпръснатите извънземни кораби бяха успели да се съберат в два огромни кораба-рояка, всеки от които отвори в центъра си гигантско дуло. От по-близкия куп с пращене излетя светкавица и превърна една от мантите на Ланиан в пара. Повече от хиляда от войниците му загинаха за един миг. Още един голям кораб на ЗВС бе унищожен.
Това не беше добре, никак не беше добре.
По командния канал пристигна съобщение — авариен сигнал, който прекъсна всички останали съобщения:
— Внимание, кораби на ЗВС! Говори адмирал Конрад Бриндъл. Поемам командата на тази бойна група, с което освобождавам генерал Ланиан от поста му. Напускаме Пим. Връщаме се на Земята.
— Не! — изрева Ланиан.
Дреднаутът му бе разтърсен от нова експлозия — тежък удар, който пръсна два от двигателите му, и огромният кораб полетя неконтролируемо към планетата.
Стотици кликиски компонентни кораби продължиха да жилят „Дете на гърма“. На екрана Ланиан видя как корабът на Бриндъл се отдръпва заедно с други два. Само още една манта бе оцеляла и Ланиан с облекчение видя, че остава до него. Но корабът изглеждаше безнадеждно повреден. От огромните пробойни в корпуса му излизаше дим.
Кликисите усетиха, че ги очаква лесна плячка, и се насочиха натам.
Допреди малко Ланиан очакваше, че председателят Венцеслас ще го поздрави за гениалната идея да се справи не само с буболечките, а и с човешките предатели. Сега се оказа, че вместо да постигне двойна победа, е провалил цялата мисия. Представяше си презрението, с което щеше да го посрещне председателят, щом се върнеха на Земята. „Не е най-бляскавият момент в славната ми кариера“. Ако искаше изобщо да може да излезе с чест от ситуацията, трябваше да стигне до Земята, преди Бриндъл да е направил доклада си. Трябваше пръв да разкаже своята гледна точка за тази история.
— Измъкнете ни оттук — викна той. — Максимална скорост.
Навигационният офицер — жена — го погледна с изумление и ужас.
— Генерале, едва успявам да ни задържа в стабилна орбита! Два от двигателите са повредени, всички контролни връзки са разтопени. Никъде не можем да отидем!
— Тогава активирайте звездните на двигатели. Не ми пука къде сме. Просто ни разкарайте от тази планета.
Тя се намръщи, сякаш говореше с умствено изостанало дете.
— Твърде късно е за това, сър.
Дреднаутът се разпадаше, а наоколо гъмжеше от кликиски компонентни кораби. Ланиан се поколеба само за миг. Трябваше да действа, преди оттеглящите се кораби на ЗВС да излязат извън обхвата им.
— Адмирал Бриндъл, обявявам аварийна ситуация. Заповядвам ви да се върнете и да ни помогнете. — За миг се поколеба. — Изоставяме кораба.
Екипажът на мостика на „Дете на гърма“ не се нуждаеше от повторно подканяне: всички се втурнаха към спасителните совалки. Из коридорите завиха аларми. Цели палуби горяха, стотици от войниците на Ланиан вече бяха мъртви, убити при отварянето на многобройните пробойни в корпуса.
Ланиан продължи да крещи в комуникационната система:
— Адмирал Бриндъл, ваш дълг е да приберете нашите спасителни совалки!