Пепел от светове
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: the saga of seven suns #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пепел от светове». Краткое содержание книги:
Възелът в стомаха на Каин се стегна още повече. Сарейн сякаш щеше да припадне и той посегна да я подкрепи. Погледът на Базил бе прикован върху осемнадесетте затворници. Един от тях се олюля и се опита да си пробие път през тълпата въпреки оковите. Това движение се оказа поводът, който чакаше Андез. Чистачите започнаха да стрелят с язерните си пушки.
Всичките осемнадесет затворници бяха превърнати в димящи късове месо. Касапницата продължи само секунди, но вонящият пушек остана да се вие във въздуха. Сред тълпата изригнаха крясъци, които по някакъв начин Базил възприе като аплодисменти.
С отработен маниер Андез излая някаква заповед и стражите преметнаха пушките си през рамо и отстъпиха назад в идеални редици. Крал Рори се олюля на трона си. За един дълъг миг над площада се възцари мълчание.
— Защо не говори? — промърмори Базил. — Знае какво трябва да направи.
Най-после момчето се освести и се изправи. Заговори отначало със заекване, но после по-силно:
— Моля ви, не ни принуждавайте да го правим пак. Бъдете верни на правителството си. Помогнете ни да постигнем победа. Това е единственото, което искам от вас като ваш крал.
— Не е зле — каза Базил. — Като за първо изпълнение изобщо не е зле.
— Прав е — успя да каже Сарейн. — Да се надяваме, че никога няма да ни се наложи да го правим отново.
90.
Съливан Голд
Два дни след ужасяващата публична екзекуция Съливан отвори вратата и видя на прага полковник Андез в блестяща от чистота униформа. Придружаваха я шестима от нейните главорези, готови да се нахвърлят върху него.
— Кажи им да се махат — обади се кисело Лидия от кухнята.
— Моля ви, не заставайте на пътя ни, госпожо Голд — каза студено полковник Андез.
С кухненска кърпа в ръце Лидия измарширува напред. Лицето й бе изпито и изтощено.
— Поискай да видиш разрешението за претърсване, Съливан. Не сме длъжни да ги пускаме вкъщи. Има закони…
Този злополучен съвет обаче разяри чистачите и те изблъскаха Съливан настрана и влязоха.
— Ей, чакайте! — викна той. — Това е частна собственост! Ще повикам полицията.
— Ние сме полицията.
Лидия се изпречи на пътя им.
— Не, не сте. Вие сте просто банда разбойници.
Съливан сграбчи жена си и я принуди да стои мирно. Вече бе видял хладнокръвието, с което тези хора бяха застреляли предполагаемите съучастници в заговора срещу председателя.
— Лидия, спри!
— Кажи им на тях да спрат! Защо им позволяваш да те тъпчат така? — Тя го изгледа сърдито. — Не трябва да им се оставяме. Не можем просто да позволим това да продължава. Не е редно!
Униформените мъже и жени започнаха да преобръщат мебелите, преобърнаха цяла лавица с книги, отвориха шкафовете в кухнята и започнаха да разхвърлят навсякъде чинии, тенджери и тигани.
— Моля ви, просто ми кажете какво търсите! — извика Съливан.
— Доказателства — каза Андез.
— Доказателства за какво?
— За всичко, което успеем да намерим. Получихме няколко донесения за вас и особено за съпругата ви. — Андез се усмихна, докато хората й преобръщаха масата за хранене с краката нагоре, сякаш очакваха да намерят от долната страна на плота таен предавател.
Предишния ден ресторантът на сина му Джером бе ограбен, а прозорците — изпочупени. Други членове на семейството бяха тероризирани или у дома, или на работните си места. Чистачите бяха отишли в счетоводния кабинет на дъщеря му Патрис и бяха поставили на вратата електронна ключалка, бизнесът й бил прекратен „до второ нареждане“. Други две от дъщерите на Съливан и един от синовете му бяха арестувани, а на подрастващия му внук Филип му бяха прекратили изключително престижна стипендия без никакво обяснение.
Сега, докато униформените тършуваха из къщата и правеха всичко възможно да преобърнат колкото се може повече мебели и вещи, гневът на Лидия достигна връхната си точка. Съливан разбра какво ще се случи, но не бе достатъчно бърз, за да я спре. Тя се нахвърли върху Андез и я заудря по раменете и гърба с костеливите си юмруци. Останалите се нахвърлиха върху нея. Съливан им изкрещя да спрат, уплашен, че ще я застрелят. Вместо това те й сложиха белезници.
— Пуснете я — викна той. — Няма да ви създава никакви неприятности повече.
— Вече създаде повече от достатъчно неприятности. Имаме заповеди от председателя. — Андез присви очи и го погледна. — Той все още е недоволен от отказа ви да поемете управлението на небесните мини на Голген, господин Голд.