Избрах теб
- Автор: Филипс Сюзън
- Серия: chicago stars/bonner brothers #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Янкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Избрах теб». Краткое содержание книги:
— … точно затова ми е толкова трудно да ти кажа, че съм сгрешил.
Той сведе очи към ръката й.
— Сгрешил?
— Водех те към нещо, което смятах за правилно, но едва в последно време осъзнах, че не е.
Тя се намести, вече малко по-спокойна и си позволи първия лъч надежда.
— Не е ли?
— Шейрън, съжалявам. През последните няколко дни мислих много за нас двамата…
— Да?
— Всичко това е моя грешка. Достатъчно голям съм, за да познавам себе си и да не се обърквам по този начин.
Страхуваше се, че ако той не започне да говори по същество, тя ще издъхне от напрежение.
— Колкото и прекрасна да си, а ти си прекрасна… колкото и важни да са за мен отношенията с теб…
Гласът му отново замря.
— Дан, изоставяш ли ме?
Той изглеждаше ужасен.
— Господи, не! Нищо подобно. Ние сме приятели. Просто…
— Така е! Изоставяш ме.
Лицето му се помрачи.
— Чувствам се като негодник, че те подведох. Просто се увлякох по теб, по децата и въобще… Сигурно ще си помислиш, че досега би трябвало да знам какво искам от живота. Извинявай, че те забърках в кризата в средата на живота ми.
— Не, не, няма нищо! Наистина. Разбирам те. — Тя едва сдържаше радостта си. — Мисля, че от известно време съм наясно, че не сме един за друг, но не знаех как да ти заговоря за това. Радвам се, че дойде да ме видиш и оценявам честността ти. Повечето мъже не биха се подложили на това изпитание. Просто щяха да престанат да се обаждат.
— Не мога да направя такова нещо.
— Разбира се, че не можеш.
Тя не успя да удържи усмивката, която се разля по лицето й.
Той започваше да се забавлява.
— Не искаш ли да викаш, да ме удариш или нещо такова?
Понякога не схващаше шегите му, но за тази се усети.
— Сигурно се забелязва, че се чувствам облекчена. Доста откачено се чувствах през последните седмици. Ти си мъжът, за когото всяка жена мечтае. Знам, че трябваше да се влюбя в теб.
— Но не се влюби.
Тя поклати глава.
— Шейрън, направо не мога да повярвам, че ще направя това, но не очаквах този разговор да завърши толкова добре. Един приятел ме попита за теб вчера. В началото си мислех, че е просто любопитен, защото знаеше, че си моя гостенка на мача в неделя, но после разбрах, че самият той иска да излезе с теб.
— Едно от нещата, които научих през изминалите няколко месеца беше, че не се чувствам удобно със спортисти.
— Идеално.
Не разбираше защо той се усмихва. Той стана от стола все още усмихнат.
— Моят приятел не е кой знае какъв спортист. Играе баскетбол, но да си остане между нас, е доста жалък.
— Не знам.
— Става дума за Рон МакДърмит, нашия управител.
— Рон?
— Ще има ли някакъв проблем, ако му дам телефона ти?
— Проблем? Не, никакъв проблем.
Гласът й може би беше прозвучал твърде развълнувано, защото Дан се разсмя. Той се наведе и я целуна по бузата.
— Имам чувството, че често ще се виждаме.
Когато тръгна към колата си, той все още поклащаше развеселено глава. Животът му започваше отново, а бъдещето вече не беше неясно, а кристалночисто. Сега, когато нещата с Шейрън се бяха оправили, той можеше да каже на Фийб колко много я обича. Сърцето му знаеше това отдавна, но самият той беше твърде объркан от еротичната димна завеса, която я обграждаше, за да го разбере. Неговата сладка, умна, смела празноглавка. Сигурно никога не би забравил как тя седеше на ъгъла на леглото и му разказваше тайните си. Когато му разказа за изнасилването, той изпита желание да завие. Караше го да изпитва неща, които го плашеха до смърт.
Той стигна до колата си и част от възторженото му настроение се стопи. През детството си беше оцелял, защото се беше научил да не обича никого твърде много, а дълбочината на чувствата, които изпитваше към нея, го ужасяваха много повече, от която и да е защитна линия, с която се беше сблъсквал.
Винаги прикриваше разни неща от жените, но това щеше да бъде невъзможно с нея. Да й каже колко я обича, означаваше да поеме най-големия риск в живота си, защото винаги съществуваше възможността тя да захвърли чувствата обратно в лицето му.
Той си напомни, че под всичката тази дързост, Фийб беше най-милият човек, когото познаваше. Разбира се, че няма нужда да се страхува. Разбира се, че сърцето му ще бъде на сигурно място при нея.
9.
— Стига си се чумерил, Дарнъл. Плашиш фотографите.
Фийб стисна ръката на Дарнъл Пруит, действие, от което ползата беше точно такава, каквато щеше да бъде, ако се беше опитала да изкриви парче стомана.
Тя кимна на единия от журналистите. През цялата седмица тя вършеше работата си, решена да не позволи на никого да забележи болката й. Тази вечер Дарнъл й правеше компания и тя му беше благодарна, че се съгласи да я придружава при излизането й преди мача с Долфинс.