Мосад (По пътя на измамата)
- Автор: Островский Виктор, Хой Клэр
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Киров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мосад (По пътя на измамата)». Краткое содержание книги:
Още по-кратко: „Ние сме най-добрите“…
Почти няма световна сензация, в която те да не са набъркани.
От перфектни екзекуции до невероятни „ужилвания“ за милиони.
И всичко това само с 1200 души щат, включително секретарките и чистачките.
Най-тежкото проклятие в „Мосад“: „Дано прочета за теб във вестника!“
Е, Виктор Островски, бившият катса (оперативен офицер) го направи.
И потресе читателите в целия свят.
Ключът към успеха бе всичко да се съгласува в Хамбург, Франкфурт и Виена. Ако планът не успееше само в едно от трите места, не само че всичко пропадаше, но и опасността бе огромна.
В Хамбург, където се съхраняваха оръжията в един от редицата еднакви складове, целта беше те да се покажат на Алууни и сержант Ал Шариф, както са в контейнера със стафидите, затрупани отгоре и отдолу. После щяха да запечатат контейнера и да заключат склада с катинар, а ключа да дадат на Алууни. Сетне трябваше да си уговорят среща с него на другия ден, когато контейнерът ще се натовари на камион и после на кораба, който да го откара в Бейрут.
Щом заведат Алууни в апартамента му, хората от „Мосад“ трябва да се върнат обратно в склада и да преместят катинара и номера от стената на съседната еднаква врата. Там ще поставят цял контейнер с лошокачествени стафиди. Ето какво ще занесе Алууни на Арафат.
Столър (Ейтан) каза на Алууни да донесе парите със себе си, защото иска да се измете няколко часа по-рано.
— Няма проблем — рече Алууни. — Ще донеса парите. Но смятам да прекарам нощта в склада при стафидите.
— Окей — процеди Столър, но за миг щеше да си глътне езика. — Ще мина да те взема утре вечер в шест.
— Но нали се бяхме уговорили за сутринта — отбеляза Алууни.
— Зная, но прецених, че не е много добра идея да се шляем там през деня с тези оръжия. Има много хора наоколо.
Когато Ейтан се прибра в тайната квартира, разбраха, че е възникнал проблем. Как ще подменят контейнерите, ако Алууни спи при тях?
Междувременно една малка еднофамилна къща в околностите на Виена бе заредена с оръжията, поръчани от Хусейн. Катсата уведоми Хусейн, че посредникът му е готов за прехвърлянето, затова нека донесе на срещата 3,7 милиона, след което ще получи ключа от къщата и адреса. Планът им бе да заведат в къщата един от хората на Хусейн със завързани очи, там да му позволят да провери техниката и да се обади по телефона на Хусейн, че всичко е наред (след разговора им жицата ще бъде прекъсната). После човекът ще бъде заключен вътре, ще приберат парите и ще дадат ключа и адреса на Хусейн. Той наистина се хвана.
Беше 27 юли 1981. В Хамбург все още се мъчеха над проблема с Алууни. Оръжията стояха в склада. Над първия контейнер бе окачен втори подобен, предназначен за тежки и обемисти товари. В Женева Ганид вече бе отпуснал 5 милиона срочен заем за сделката в Хамбург и други 3,7 милиона за тази във Виена.
В 6 вечерта на 28 юли закараха Алууни в склада. Той поиска да провери няколко от кашоните. Щом каза, че е доволен от огледа, натовариха всичко в контейнерите и го затрупаха със стафиди. После го запечатаха. Алууни бе готов да даде парите, но Столър рече:
— Не тук, има твърде много хора. Нека идем в колата. Там ще е по-спокойно.
Когато отидоха в колата, Столър провери част от щатските долари с помощта на специално електронно приспособление, за да е сигурен, че не са фалшиви. През това време вторият контейнер, окачен под покрива на склада, бе свален надолу, а този с оръжието бе поставен на неговото място. После го изтеглиха още по-назад между другите контейнери до стената на склада.
За това бяха необходими 10–15 минути и когато Алууни се върна, видя същия контейнер със същия печат на старото му място. Обаче онова, което остана скрито за него, бе подмененото му съдържание. На следния ден Алууни с леко сърце изпрати стафидите в Бейрут.
Щом Алууни си тръгна, хората на „Мосад“ се върнаха в склада, натовариха оръжието от първия контейнер на някакъв камион и го откараха обратно при търговеца. Колкото до останалите стафиди, тях ги изпратиха в Израел.
Същата нощ хашишът бе разменен срещу имитациите на ракетите във Франкфурт и обясниха на човека от „Черният блок“, че може да дойде с хората си на следния ден да прибере оръжията. Предадоха хашиша на представител на панамските Ф-7 (специалната служба за сигурност, обучена от Харари), които го отнесоха в Панама срещу сумата 7 милиона долара. Целта им бе да го продадат на американския пазар, където цената му е много по-висока, отколкото в Европа. „Мосад“ прибираше 7 милиона, а каквото дойдеше отгоре след продажбата му, оставаше за панамците.
На следващия ден, когато членовете на „Черният блок“ отидоха да приберат фалшификатите си, полицията вече ги чакаше. Арестуваха около 20 от тях.
Пак на 29 юли на виенското летище бяха арестувани трима мъже с част от оръжията, взети от крайградската къща. „Мосад“ бе съобщил на местната полиция, че Хусейн и помощниците му току-що са пристигнали от Ливан, за да внесат контрабандно оръжия във Виена с цел да осъществят атентат срещу местната еврейска общност. По-късно Хусейн беше депортиран. Двамата му помощници отидоха в пандиза. По-голямата част от оръжието, останало в къщата, бе иззето от „Мосад“. Там оставиха съвсем малко, колкото да удостоверят пред полицията, че Хусейн наистина се е занимавал с доставки на оръжие.