Мосад (По пътя на измамата)
- Автор: Островский Виктор, Хой Клэр
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Киров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мосад (По пътя на измамата)». Краткое содержание книги:
Още по-кратко: „Ние сме най-добрите“…
Почти няма световна сензация, в която те да не са набъркани.
От перфектни екзекуции до невероятни „ужилвания“ за милиони.
И всичко това само с 1200 души щат, включително секретарките и чистачките.
Най-тежкото проклятие в „Мосад“: „Дано прочета за теб във вестника!“
Е, Виктор Островски, бившият катса (оперативен офицер) го направи.
И потресе читателите в целия свят.
Като цяло „Мосад“ гушна между 15 и 20 милиона долара и съсипа големи политически начинания. Хадер бе убит. Хусейн — депортиран, а двамата му помощници и още 20 други терористи от „Черният блок“ пратени зад решетките. Името на ООП бе очернено в няколко страни.
Според морала на „Мосад“ това беше грандиозен успех. Не само че ООП нищо не получи, но все още дължаха огромна сума на своя банкер. Това остави „Сила 17“ без оръжие за известно време и накара цялата ООП да се почувства ужасно глупаво. Така и не стана ясно какво се е случило със стафидите, когато са пристигнали в Израел.
Послепис към историята е съдбата на шофьора телохранител на Арафат и агент на „Мосад“, Дурак Касим. Той загуби крака си по време на израелското нападение над палестинската база в Тунис. Изпращаше донесения от лагера, но не бе предупреден за предстоящата атака. Изпаднал в бяс, Касим се отказа и от двете работи и се премести да живее в Южна Америка.
14. Само в Америка
Когато Джонатан Дж. Полард, 31-годишен, и съпругата му Ан Хендерсън-Полард, 25-годишна, бяха арестувани в края на ноември 1985 година след неуспешния им опит да потърсят политическо убежище в израелското посолство във Вашингтон, известно време много се шумеше около въпроса дали „Мосад“ действа активно на територията на Съединените щати.
Официално „Мосад“ казва не, не и хиляди пъти не. Абсолютно не. Наистина на катсите от „Мосад“ им е забранено дори да използват фалшиви американски паспорти или да измислят американско прикритие за работата си. Деликатни са отношенията между Израел и неговия най-могъщ и влиятелен покровител.
Как да се обясни тогава случаят с Полард? Лесно. Той не бе към „Мосад“. Все пак получаваше по 2500 долара месечно още от началото на 1984 от организация, наречена „Лишка ле Кишрей Мада“, или ЛАКАМ, акроним на иврит за Бюрото за научни разработки към израелското Министерство на отбраната. Той носеше секретни документи в дома на Ирит Ерб, секретар на израелското посолство. По онова време ЛАКАМ бе оглавявана от Рафаел Ейтан, който публично опроверга, че е замесен, но бе взимал участие като бивш катса на „Мосад“ в отвличането на Адолф Айхман от Аржентина през 1960 година.
Полард бе евреин и работеше в американския Център за подпомагане на разузнаването в Саутланд, Мериленд, близо до Вашингтон, който се водеше към военноморското разузнаване. През 1984 той бе прехвърлен в Центъра за борба с тероризма в подразделението за анализ на опасностите. Това бе странно, защото служители на сигурността го бяха предупредили по-рано по повод даването на информация на военното аташе на ЮАР. Новото му назначение му позволяваше достъп до още по-важна и специализирана информация.
Не след дълго стана ясно, че Полард предава всичко това на израелците и когато ФБР го заподозря, той се съгласи да им сътрудничи и ги свърза с познатите си в Израел. ФБР го постави под 24-часово наблюдение, но той се паникьоса и потърси политическо убежище. Полард и жена му, като съучастничка, бяха арестувани при напускане на посолството.
Естествено американците искаха обяснение. Държавният секретар на САЩ Джордж Шулц се свърза по телефона от Калифорния с министър-председателя на Израел Шимон Перес в три часа сутринта йерусалимско време на 1 декември. Перес, който лично бе основал ЛАКАМ през 60-те, когато беше още заместник-министър на отбраната, официално се извини:
— Да шпионираме САЩ е в пълно противоречие с политиката ни. Подобно нещо е недопустимо, да не говорим за степента, до която са стигнали нещата. Правителството на Израел моли за извинение.
Перес продължи в същия дух:
— … ще бъде потърсена отговорност на провинилите се, а замесената служба ще бъде… напълно и окончателно разформирована, като при това се вземат необходимите организационни мерки, за да не се повтори подобно нещо никога. (Всичко, което направиха, бе да сменят пощенския адрес и да прехвърлят ЛАКАМ към Министерството на външните работи.)
Но дори да бе само формално, изявлението на Перес явно задоволи американската администрация. Бившият директор на ЦРУ Ричард Хелмс каза, че не е нещо необичайно за приятелски държави да се шпионират една друга.
— Всеки прави каквото намира за добре. Лошото е само когато го хванат — добави той.
И така семейство Полард отиде в затвора за шпионаж, а „Мосад“ обяви ЛАКАМ за аматьори. Малко по-късно Шулц заяви пред пресата: