Мосад (По пътя на измамата)
- Автор: Островский Виктор, Хой Клэр
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Киров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мосад (По пътя на измамата)». Краткое содержание книги:
Още по-кратко: „Ние сме най-добрите“…
Почти няма световна сензация, в която те да не са набъркани.
От перфектни екзекуции до невероятни „ужилвания“ за милиони.
И всичко това само с 1200 души щат, включително секретарките и чистачките.
Най-тежкото проклятие в „Мосад“: „Дано прочета за теб във вестника!“
Е, Виктор Островски, бившият катса (оперативен офицер) го направи.
И потресе читателите в целия свят.
Междувременно свръзка на „Мосад“ предаде на втори катса поръчението на „Цомет“ да влезе в контакт със зам.-шефа на „Черният блок“. Той се срещна с него и му каза, че е бил заедно в пандиза с арестувания му съратник и последният му е предал съобщение. Бележката гласеше, че плановете са се променили. Вместо да се продава, хашишът трябва да се размени за оръжие.
Наближаваше последният срок. „Мосад“ вече бе поръчал оръжията и знаеха, че Абу Таан трябва да даде парите на Салим, след като не можеше да използва за тази цел хашиша. „Мосад“ вече имаше контрол върху него. Салим не се тревожеше излишно. Разбираше, че винаги може да използва срочен заем, и смяташе да го върне веднага след продажбата на хашиша. В допълнение „Мосад“ обеща да достави ракети на „Черният блок“ и дори бе поръчал „чучела“ — пластмасови отливки, които дословно наподобяват истинските ракети, но за нищо не стават, защото са празни отвътре.
В Хамбург и Франкфурт нещата си бяха дошли на местата, но Гази Хусейн във Виена все още бе проблем. Обаче, за щастие, той се обади на Салим, когато получи списъка на Арафат. Разбира се, той никога не призна пред Арафат, но каза на Салим, че не разполага с никакви връзки в тази сфера. Салим сподели, че познава едного, който може да свърши тази работа. И двамата знаеха, че трябва да действат независимо един от друг, но какво можеха да сторят?
Операционната безопасност на „Мосад“ бе на нокти. Бяха в разгара на мащабна операция с непредсказуемата ООП и не съществуваха никакви гаранции. Но освен да се въздържат от срещи на публични места и кафенета и да избягват да се засичат с хора от ООП, не оставаше почти нищо друго да направят. При тези обстоятелства можеха само да се жалват на поразия и да изпращат съобщение след съобщение, че в случай на провал не поемат никаква отговорност.
В началото на юни мозайката бе почти сглобена. Доставката на оръжие винаги отнема доста време, но всички бяха почнали вече да се изнервят. В края на юни и Хюсеин от Виена, и Салем от Берлин уведомиха Арафат, че поръчката му е изпълнена и нещата ще са готови след две или три седмици.
Междувременно майор Алууни вече бе много притеснен за парите, които очакваше от продажбата на хашиша. Посредниците му никакви не се обаждаха. А той и бездруго не знаеше кои или къде са те. Единственият адрес и телефон, с който разполагаше, бяха на един от терористите от „Черният блок“. Но шефът им бе в затвора, а заместникът му бе инструктиран от „съзатворника“ от „Мосад“ да съобщи на всичките си съратници, ако някой разпитва, да му отговорят, че ще разменят хашиша за оръжие. Ако възникнат някакви усложнения или пък някой е прекалено любопитен, да съобщят незабавно за това на заместника.
Когато Алууни най-сетне се обади на посочения адрес, му отговориха, че лидерът на „Черният блок“ е в затвора, но сделката се движи от друг човек. Според нарежданията, човекът, комуто позвъни Алууни, веднага се свърза със зам.-шефа. Катсата от „Мосад“, който отговаряше за саудитския търговец на оръжие, го притискаше да побърза с доставката, защото и самите те бяха притиснати.
От обаждането на Алууни „Мосад“ разбра, че той се безпокои, но това не представляваше проблем, защото му бяха дали желания отговор. Човекът, с когото „Мосад“ бе във връзка, увери Алууни, че всичко е наред. Нещата бяха в ход. Бяха му наредили да не казва нищо повече от това, освен че ще уведомят Алууни, когато всичко е готово. Алууни знаеше, че такива сделки отнемат време, затова се поуспокои. Помнеше също, че по време на обучението от германците в лагерите на ООП им бе здраво насаден страхът, че ако се опитат да изиграят ООП, ще е равнозначно на смъртна присъда за тях. Старата пословица, че дори и да избягаш, пак няма къде да се скриеш.
В случая помагаше и това, че самите хора от ООП не знаеха за сделката толкова, колкото „Мосад“. Например Салим не знаеше, че молбата, отправена към Хусейн във Виена, е всъщност резервен вариант. Тя не беше отправена чрез Абу Таан, който действаше заедно със Салим, а чрез шефа на личната охрана на Арафат, Абу Заим. Салим бе осведомен, че оръжията са за Арафатовата „Сила 17“, а Хусейн нямаше представа за кого са предназначени.
Във всеки случай човекът на „Мосад“ и Хусейн във Виена се уговориха помежду си за плащането и доставката на оръжията. Хусейн имаше възможността да пренася стоки с либийски самолети, без да бъдат проверявани: той не обясни как, само настояваше да бъдат сложени в контейнери, а той поемаше грижата да пристигнат благополучно в Бейрут. Планът включваше да му бъдат доставени и някои истински оръжия: обаче, както в Хамбург и Франкфурт, ракетите и ръчните гранатомети щяха да бъдат имитация.