Мосад (По пътя на измамата)
- Автор: Островский Виктор, Хой Клэр
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Киров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мосад (По пътя на измамата)». Краткое содержание книги:
Още по-кратко: „Ние сме най-добрите“…
Почти няма световна сензация, в която те да не са набъркани.
От перфектни екзекуции до невероятни „ужилвания“ за милиони.
И всичко това само с 1200 души щат, включително секретарките и чистачките.
Най-тежкото проклятие в „Мосад“: „Дано прочета за теб във вестника!“
Е, Виктор Островски, бившият катса (оперативен офицер) го направи.
И потресе читателите в целия свят.
— Ще изпратим първокласен „тютюн“, с продажбата на който ще платите за доставката — гласеше заповедта. — В случай на нужда можем да получим и срочен заем чрез Абу Таан.
— Приносителите на това писмо са отскоро в работата и могат да се използват като посредници. Те са под твое командване.
Когато Салим получи съобщението, той естествено се обади на Даниел Ейтан, т.е. Хари Столър. Салим обясни, че сделката трябва да се осъществи бързо и без много шум и затова ще изпрати свой представител (Алууни) със списъка на необходимата техника. Искаше да знае колко време ще отнеме изпълнението на поръчката и доставянето й.
До момента планът на „Мосад“ предвиждаше да се присвоят всички пари на ООП, както и хашишът, но от Касим дойде съобщение, че Арафат е изготвил и резервен план.
Той бе замислил отделна доставка на оръжие чрез Гази Хусейн, представителя на ООП във Виена, в случай че Салим не се справи. Втори екип моментално замина за Виена, за да заложи подобен капан и на Хусейн. Виена бе деликатен район за работа за „Мосад“, защото оттам минаваха повечето руски евреи на път за Израел. Връзките между Израел и Австрия по онова време бяха много тесни. „Мосад“ просто нямаше с кого да започне операцията там. Австрийците приемаха съвсем на сериозно неутралитета си. Едва ли можеше да се каже, че разполагат с някакви служби за сигурност.
Хашишът, който терористите от „Черният блок“ трябваше да внесат, бе опакован по обичайния начин — редици от „обущарски“ бали, защото напомняха на кутии за обувки. Идеята им бе да го превозят по море от Ливан до Гърция, където „Черният блок“ щеше да използва връзките си на митницата, за да го натоварят в коли, с които всеки от тридесетте терористи да се прибере през заобиколни пътища във Франкфурт.
Един от тях носеше отговорност за продажбата му и сделката със Салим. Но ГСГ-9, насочена от „Мосад“, го арестува със скалъпеното обвинение за подривна дейност в американските военни бази. Германците не бяха уведомени за хашиша, но щом човекът бе задържан, „Мосад“ получи разрешение за разпит. Човек на Института, владеещ немски, се представи за служител на германската сигурност и успя да изкопчи от задържания името на заместника му с обещание да му помогне. После се уговориха с германците да оставят човека в ареста без възможност да изпраща съобщения до приключването на операцията.
— Знам за опиата — заяви човекът от „Мосад“ на арестувания. — Ако не ми кажеш с кого е сделката, ще прекараш остатъка от дните си зад решетките, но не заради подривна дейност, а за търговия с хашиш.
И така с пазарния лист на Арафат „Мосад“ се обърна към саудитеца, посочен от Хашоги, за да изпълни поръчката. Алууни като военен получи нареждане да провери техниката и да я запечата за изпращането й в Ливан.
Оръжията бяха откарани с камион в Хамбург. Това не беше съобщено на германците, но ако случайно разберяха, щяхме да им обясним положението.
Междувременно Столър обсъждаше със Салим на какъв адрес да бъдат пратени оръжията в Бейрут. Естествено това беше изстрел в тъмното: на този етап „Мосад“ не очакваше нещата да стигнат до реални доставки. Но Столър обясни на Салим, че товарът има нужда от някаква законна форма, защото трябва да мине през ливанската митница. В тези неща рисковете не бива да се пренебрегват, така че сделката трябва да изглежда „законна“. Колкото до Салим, той каза, че имал роднина в Бейрут, който се занимавал с търговия със стафиди и можел да предостави адрес за доставката.
— Стафиди от Германия? — зачуди се Столър. — Звучи като внос на щрудели от Сенегал.
Не съвсем. Явно германците изнасят стафиди и други сушени плодове, които идват в Германия в големи количества и после се препродават отново на по-ниски цени от тези, които предлагат Гърция и Турция.
И така Столър помоли Салим да му изнамери „законен“ документ за внос на стафиди.
— След това вече ще мога да задвижа нещата — добави той.
Целта на тези ходове бе да накарат Салим да се впусне в нови и нови приготовления, така че да не разбере, че го подвеждат. После Столър му каза, че няма подходящ кораб подръка, но Салим отговори, че това не представлява проблем, защото доставката ще бъде в контейнери, т.е. просто още един контейнер ще отпътува с ферибота за Ливан.