Мосад (По пътя на измамата)
- Автор: Островский Виктор, Хой Клэр
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Киров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мосад (По пътя на измамата)». Краткое содержание книги:
Още по-кратко: „Ние сме най-добрите“…
Почти няма световна сензация, в която те да не са набъркани.
От перфектни екзекуции до невероятни „ужилвания“ за милиони.
И всичко това само с 1200 души щат, включително секретарките и чистачките.
Най-тежкото проклятие в „Мосад“: „Дано прочета за теб във вестника!“
Е, Виктор Островски, бившият катса (оперативен офицер) го направи.
И потресе читателите в целия свят.
„Мосад“ и полицията на Федералната република не бяха в добри отношения. Но ГСГ-9, които бяха тренирали в Израел, ни сътрудничеха, както и хамбургската специална антитерористична част, чието кодово название в „Мосад“ бе „Туганим“, или „Френски дребосъци“.
„Туганим“ даваха на хората от „Мосад“ лични карти, сякаш бяха на служба при тях. Та нали в крайна сметка се бяха учили от „Мосад“.
Тъй като „Туганим“ бяха така благоразположени, „Мосад“ реши да проведе цялата операция в Хамбург. Както и с федералната полиция, отношенията на „Мосад“ с централното федерално разузнаване на Западна Германия бяха лоши. Но всяка германска област разполага със собствена полиция и разузнаване и „Мосад“ се интересуваше именно от тях.
„Мосад“ знаеше също, че Арафат смята да използва Исам Салим, лекар, който бе представител на ООП в Източен Берлин, в сделката със заема от швейцарския банкер Ганид. Последният вече бе набелязан след случая със срочния заем, който беше отпуснал на ООП. Тъй като оръжията често „парят“, никой няма желание да се мотае дълго с тях и за бързото провеждане на сделките са необходими крупни срочни заеми.
В същото време Арафат бе решил да достави една голяма пратка с хашиш от Ливан. Членовете на „Черният блок“ трябваше да пренесат хашиша и да го прехвърлят за определена сума на хората от подземния свят в Европа, а парите да дадат на Исам Салим. Услугата бе в замяна на току-що приключилото им обучение в Ливан. Исам на свой ред щеше да плати собственоръчно за оръжието, или да върне заема на Ганид. В плана на Арафат влизаше също хората от „Черният блок“ да пренесат оръжието обратно в Ливан.
Всичката тази информация пристигна в управлението на „Мосад“ чрез „Яхаломим“ („Диаманти“), отдела, предаващ съобщенията от агентите. Щом агентът замине за някоя страна-мишена, той вече не се среща със своя катса. Връзката между агента и „Мосад“ се осъществява през управлението в Тел Авив.
Въоръжен с тази информация, шефът на „Мосад“ свика заседание на началниците на „Цомет“, „Тевел“ и операционната безопасност, за да съставят план за действие. Имаха четири основни задачи: да попречат на Арафат да се сдобие с оръжията, да прекратят опитите за преговори между ООП и Министерството на външните работи на Израел, да отвлекат всичкия хашиш и сами да приберат парите от продажбата му, да измъкнат заема от Ганид, така че после ООП да се чуди как да го връща. В допълнение към очевидните политически и стратегически облаги от операцията „Мосад“ по тона време търсеше допълнителни финансови източници, защото бе възникнал сериозен проблем с парите, които не достигаха в цял Израел.
За да се подготвят за тази мащабна операция, през май 1981 за Хамбург замина група на „Невиот“, за да осигури охраняван док на пристанището и склад. От лондонския център пристигна катса, който да ръководи подготвителните работи.
Горе-долу по същото време екип на „Месада“ бе изпратен в Брюксел за Наим Хадер, за да предотвратят сериозните мирни преговори. Трябваше да го ликвидират. Атентатът бе проведен блестящо, но носеше почерка на „Мосад“: прост, бърз и ефикасен, на улицата посред бял ден, колкото повече свидетели, толкова по-добре; на местопрестъплението остават само няколко небелязани гилзи и трупът.
Убиецът е използвал пистолет с девет патрона, като само шест са изстреляни. В секундите между убийството и качването му в колата всеки, който би се опитал да го задържи, също би загинал.
Така наредиха нещата, че за атентата бе обвинен Абу Нидал от „Черният юни“. Не само широката общественост, но и Арафат, и израелското Външно министерство повярваха в това. Естествено не след дълго из пресата се появиха статии, че Нидал е най-опасният и търсен терорист в света.
В Хамбург петимата от „Невиот“ бяха под командването на Муса М., относително отскоро на работа в „Мосад“, който преди това бе служил в „Шабак“ и поделение 504.
Отседнаха в луксозния „Атлантик Хотел Кемпински“ на езерото Алстер във втория по големина град във ФРГ.
„Мосад“ харесваше Хамбург, първо, поради добрите си взаимоотношения с местните антитерористични служби и, второ, заради изключителната сексуална разюзданост, царяща в огрените от червена светлина квартали, където проститутките показваха прелестите си от витрините и дори като ходеха голи по улиците. Разбира се, това ставаше само привечер. През деня екипът се движеше най-вече из хамбургските докове на южния бряг на Елба, за да търси някой незабележим склад, до който да може да се стига относително лесно и да позволява добро наблюдение и снимки, без човек да се набива в очи.