Мосад (По пътя на измамата)
- Автор: Островский Виктор, Хой Клэр
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Киров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мосад (По пътя на измамата)». Краткое содержание книги:
Още по-кратко: „Ние сме най-добрите“…
Почти няма световна сензация, в която те да не са набъркани.
От перфектни екзекуции до невероятни „ужилвания“ за милиони.
И всичко това само с 1200 души щат, включително секретарките и чистачките.
Най-тежкото проклятие в „Мосад“: „Дано прочета за теб във вестника!“
Е, Виктор Островски, бившият катса (оперативен офицер) го направи.
И потресе читателите в целия свят.
Задачата оставяше доста свободно време, защото Арафат все още не бе уредил доставянето на оръжие, така че Муса, който с интерес следеше разните стриптийзи, реши да се избъзика с един от хората си. Тъй като операцията все още не бе започнала, те не правеха АПАМ, както се изискваше от операционната безопасност. Муса лесно проследи човека си до хотела, където онзи се срещна с някаква скъпа проститутка. Когато човекът отиде до тоалетната, Муса засне проститутката, седнала сама на бара, и си тръгна. На другата вечер човекът отново се срещна с нея и прекараха по-голямата част от нощта заедно.
На следващата сутрин, когато човекът пристигна на редовната среща в хотелската стая на Муса, останалите от екипа вече бяха там. Седяха мълчаливи около масата и пушеха. Изглеждаха притеснени. Във въздуха се усещаше напрежение.
— Какво става? — попита той Муса.
— Възникна непредвидена ситуация — отвърна Муса. — Налага се да претършуваме града. От главната квартира ни изпратиха съобщение, че някаква съветска агентка, законспирирана като проститутка, е влязла във връзка с човек на „Мосад“. Трябва да я открием и да я разпитаме, за да разберем кой е той, та да го изпратим обратно в Израел, където ще го съдят за държавна измяна, копелето му недно.
Човекът бе уморен и махмурлия, но нямаше основания за тревога. Поне не докато Муса не им показа снимката 20X25 см на „съветската агентка“, при което лицето на онзи заприлича на восъчна маска.
— Може ли да поговоря с теб, Муса? — измърмори той.
— Разбира се, какво има?
— А-ъ, насаме.
— Аха, добре.
— Сигурен ли си, че това е агентката?
— Напълно, защо?
— Кога са я видели с човека?
— Тази седмица, доколкото зная — каза Муса. — И то повече от един път.
Минаха няколко минути, докато човекът най-после си призна, че именно той е излизал с нея, но настояваше, че нищо не й е казвал и че тя нищо не го е питала. Молеше Муса да му повярва и да му помогне. Накрая Муса не издържа, изгледа го и се разхили като ненормален.
Такъв си беше Муса. Винаги криеше по някой коз в ръката си. Останалите само можеха да се надяват, че не е срещу тях.
В края на краищата екипът откри подходящ склад и Муса се обърна към лондонския катса с думите:
— По-добре бързо да свършваме с това, та да мога да изтегля момчетата си оттук, преди да са пипнали някоя срамна болест!
Чрез връзката си с милиардера от Саудитска Арабия Аднан Хашоги, който също бе вербуван за наш агент27, „Мосад“ разбра за друг саудитец, занимаващ се с легална търговия на оръжие в Европа. Той имаше правата да доставя автомати „Узи“ и други оръжия на частния пазар в Европа. Планът беше да се използва приятелят на Хашоги за доставката на американските оръжия, поръчани от Арафат. Разбира се, те щяха да бъдат представени за откраднати от различни складове за муниции към европейските военни бази.
По това време катсата от „Мосад“ Даниел Ейтан се свърза с Исам Салим, човека на Арафат в Източен Берлин. Представи се под името Хари Столър. Арафат все още не бе споменал нищо за оръжия, но благодарение на редовните съобщения на Касим „Мосад“ знаеше, че това скоро ще стане, и реши да излезе крачка напред.
Ейтан владееше отлично немски и бе изключително праволинеен. Каза на Салим, че е бизнесмен, който се занимава с търговия на „оборудване и материали“. Обясни му, че може да гарантира добра цена и безопасно доставяне. „Столър“ също така добави, че макар да не се интересува от политика, смята палестинската кауза за справедлива и се надява да успеят.
Уговориха си нова среща. Макар че Салим бе от ООП, следователно представляваше потенциална заплаха, знаеха, че не е участвал в терористична дейност в Европа. Безопасността на катсата не бе застрашена и наистина Салим моментално се хвана на въдицата.
На следващата дискретна среща между двамата, определиха я като „среща на четири очи“, Столър спомена, че понякога му попада подръка техника от американските военни бази в Германия, която незаконно е изнесена оттам. Естеството й е такова, че трябва бързо да се продаде и цените й са по-ниски от обикновеното. Добави, че може да му достави такава, в случай че Салим прояви интерес.
Междувременно „Мосад“ уверяваше ГСГ-9, че сериозно са се заели с „Черният блок“ и че ще ги уведомят къде и кога могат да ги заловят с достатъчно улики, че да ги пратят в затвора до един.
Както се очакваше, Арафат най-сетне изпрати майор Алууни и сержант Ал Шариф от ПВК при Салим в Източен Берлин. Те му предадоха списъка на оръжията, нужни за „Сила 17“, с нареждането, че цялата сделка е строго секретна, техниката трябва да бъде американско производство, а двамата пратеници на Арафат са пряко подчинени на Абу Таан. Салим получи заповед да се свърже с приятелите им от „Черният блок“ или друг сигурен източник, чрез който да се осъществи оръжейната доставка за Арафат.
27
Вж. Глава 17: Бейрут.