Бялата ръкавица
- Автор: Майн Рид Томас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жени Божилова
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Бялата ръкавица». Краткое содержание книги:
— Какво да ви помогна? Ако има нещо, което мога да направя за… за мастър Холтспър! О, ще го направя с удоволствие.
— Точно това искам. Ти сигурно знаеш, че аз съм приятел на мастър Холтспър — стар семеен слуга, и съм готов да дам живота си или почти да го дам, за да го измъкна от лапите на тези кирасири. Аз знам, че капитанът им ще се опита да му вземе главата. О, и ще го направи, ако не намерим как да му помогнем да избяга. Ето за това ми трябваш, госпожице Бетси.
— Кажи ми как мога да ти помогна, готова съм на всичко! — отвърна момичето.
Видът й и начинът, по който каза това, показаха, че говори искрено.
— Тогава няма време за губене — иначе щях да почакам и баща ти да ни помогне. Но нищо. Първите стъпки можем да направим и без него. Ти трябва да отидеш до Бълстрод — там заведоха мастър Хенри преди малко, и да влезеш в къщата. Там те познават, нали?
— О, да. Мога да влизам и да излизам, когато поискам. Това няма да им се стори подозрително.
— Това, виж, е повече, отколкото аз мога да направя не само в тази, но и в много други къщи — каза Гарт, усмихвайки се многозначително, — иначе бих отишъл сам. Но, струва ми се, че ти ще свършиш тази работа по-добре от всеки друг. Разбери, ако можеш, най-напред дали ще водят затворника в Лондон; после — по кое време ще го водят; после — в коя част на къщата са го затворили, защото той сигурно е затворен някъде. Разбери това и каквото можеш друго, и ела тук да ми кажеш. Вярвам, докато се върнеш, старецът да се е събудил и тиквата му да се е поизбистрила, та да ни помогне да измислим нещо.
— Тръгвам веднага каза Бет, запътвайки се към вратата.
— Да, тръгвай. И минутите са ценни за мастър Хенри. Чакай, ще повървя малко с тебе. Имам нататък една друга работа; точно ще я свърша, доде се върнеш. Можем да вървим заедно, докъдето пътищата ни са еднакви. Довиждане, Дик Денси! Хъркай, старче, и гледай да се наспиш по-скоро, че може много да ни трябваш.
С тези шеговити прощални думи бившият разбойник излезе от къщата и тръгна след момичето, което от нетърпение да изпълни задачата си беше избързало по пътеката.
Общият им път не продължи много. На около триста ярда от колибата пътеката се разделяше на две: по-правата пътека водеше към задната част на парка Бълстрод, а другата, която изглежда се използуваше само от неколцина, се отбиваше към жилището на Уил Уолфорд.
Дъщерята на Дик Денси тръгна по първата и с лека стъпка скоро изчезна зад увисналите клони на буките.
Бившият разбойник се застоя малко, загледан след нея, но щом тя изчезна от погледа му, тръгна по другата пътека, която щеше да го заведе до колибата на дърваря.
Като повървя малко в тази нова посока, той спря до един голям храст див чимшир, който растеше край пътеката, измъкна джобното си ножче и започна да реже един от най-големите му клони.
Отряза клона от родния му корен и го издяла така, че той заприлича по форма и размери на здрава тояга. Може би вече сте отгатнали целта, за която му трябваше това оръжие. Ако не сте, думите, които излязоха от устата на Грегъри Гарт, ще ви обяснят намеренията му.
— Аз не искам — каза той, изрязвайки с ножа си по-изпъкналите чепове, — не искам да убия този грубиян, макар той да заслужава това, па и нещо повече. Ще му дам една доза, колкото да го задържа в къщи и да не прави повече бели — поне докато се намирам в това място, пълно с войници. Мутрата му е грозна, грозна, та няма какво да се развали от боя, иначе ще го наглася аз него така, че ако имаше майка, и тя да не го познае. Някой път, ако рече пак да тръгне да подслушва или да помага на други в такава работа, ще има да си спомня за Грегъри Гарт. Как няма да си спомня? — Хубава тояга — продължи той, като повдигна окастрения чимширов клон и го изгледа със задоволство, — а ако бях оставил и чеповете, нямаше да отговарям за черепа на мастър Уил Уолфорд, колкото и да е дебел. Това сега ще свърши работа — мога вече да вървя към дома му. Ха! Ето я кочината му. Дано и свинята да е вътре.
С тези думи Гарт измина крадешком няколко крачки и спря да се ослуша.
— Добре! — възкликна той. — Звярът е вътре… чувам го да грухти. Дяволите да го вземат — хърка! Май че всички в тази тора Уопси спят. Така да е, аз ще го събудя! Ей сега ще почна!
Като се закани така, той тръгна с бързи стъпки и скоро беше в колибата, до прострения заспал дървар.
Уолфорд лежеше на ниско легло — обикновен здрав селски нар от букови дъски с ниски крака на около една педя от земята.
Човекът върху грубото легло лежеше по гръб. Ръцете и краката му бяха опънати сякаш някой нарочно го беше прострял така, за да изсъхне. Но не беше изпаднал в това състояние от вода, а от друга течност, която бе взел вътрешно, както личеше от шишето с „Холандс“, сложено на пода, близо колкото да го стигне с ръка; неканеният гост го разгледа и установи, че е празно.