Бялата ръкавица
- Автор: Майн Рид Томас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жени Божилова
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Бялата ръкавица». Краткое содержание книги:
— Откраднал го е от избата на Стоун Дийн — забеляза Гарт, след като помириса шишето и го поразгледа. — По миризмата познавам, че е оттам, и мога за тези холандски шишета да се закълна пред цял състав съдии. Горкият мастър Хенри! Не само го е предал този грозен нехранимайко, ами го е и ограбил. Нищо, сега ще му дам да се разбере.
Като каза това, Гарт хвана прясно отрязаната тояга и тъкмо се готвеше да я стовари върху заспалия дървар когато някаква мисъл внезапно го спря.
— Не! — каза той. — Първо ще го събудя и ще му кажа някои думи. Ако у него има човещина, ще го накажа по морален начин — както би казал викарият от Джайлс Чифонт… — Ставай! — извика той, мушкайки заспалия с върха на тоягата си. — Събуждай се, мързеливецо, я виж кое време е вече! Дванайсет по слънцето. Ставай, ти казвам!
Ново мушкаме е тоягата, по-силно от предишното, не даде никакъв резултат или съвсем малък. Пияният селянин продължаваше да хърка и само изръмжа дрезгаво, което показа, че съзнанието му е било раздразнено или това по-скоро беше механична реакция от тоягата, коя то го прободе доста силно в корема.
— Ставай! — извика Гарт и отново го прободе с чимшировата тояга. — Събуждай се, ти казвам! Ако не, ще те напердаша, както спиш. Ставай! Ставай!
При всяка заповед мушкането се повтаряше, но без никакъв резултат. Заспалият само изръмжа няколко пъти и продължи да хърка.
— Ако не хъркаше, щях да помисля, че е умрял — каза Гарт, отказвайки се да го събуди. — Ако не е мъртъв, тогава е мъртво пиян. Това е съвсем ясно!… Безполезно е да се мъча да го свестявам — продължи той, след като поразмисли. А още по-лошо е, че няма смисъл да го бия в това състояние. Безчувственото животно, както е право мога да го нарека, нима да усети нищо. Все едно да блъскам тоягата си по тоя куп дърва. Бре, да се не види! Какво да правя!
Озадаченият разбойник се замисли малко и продължи:
— Не си струваше трудът да идвам чак дотука само за да отрежа тая тояга. Ако го наложа с нея, няма да усети, докато не изтрезнее. Не искам аз такава отплата. Искам да го видя да се мъчи.
Той отново спря да помисли.
След малко очите му зашариха по стените, сякаш беше намислил нещо, и търсеше с какво да го изпълни.
Скоро един предмет задържа погледа му.
Това беше въже или дебела връв, прехвърлена през една от гредите на тавана и провиснала ниско, колкото да я стигне с ръка.
— Май че това ще е най-добре — каза той, продължавайки монолога си, — ето това ще направя. Връвта изглежда здрава — продължи той, като я издърпа от гредата и опита здравината й между ръката и коляното си. — Да, здрава е достатъчно, за да задържи бик по гръб, а какво остава за такава свиня като него. А и дългичка е, може да се нареже на четири. Точно това ми трябва!
Той отново извади ножчето си и наряза въжето на четири почти равни парчета. Тогава продължи да изпълнява плана, който се беше оформил в ума му. От доволния му вид личеше, че този план ще го извади от затрудненото му положение.
Щеше просто да завърже пияния за нара и да го остави там, докато изтрезнее и бъде способен да разбере наказанието, което той, Гарт, възнамеряваше да му наложи, когато се върне!
Позата, в която дърварят лежеше — с изпънати ръце и крака, — изглежда беше подсказала на Гарт този начин на действие.
Подсмихвайки се, докато работеше, бившият разбойник започна да изпълнява намерението си бързо, като специалист по боравенето с въжета.
След няколко минути беше завързал китките и глезените на заспалия за рамката на нара. Когато свърши, отдръпна се назад, за да огледа работата си, и застанал със скръстени ръце над безчувствения пленник, избухна в гръмогласен смях.
— Не е ли хубавец така, както си лежи? — каза той, сякаш питаше някой, който не се виждаше — Истинско горско бебенце! Трябва му само една червеношийка, да го покрие с букови листа! А сега — допълни той, обръщайки се към завързания заспал човек — стой тука, докато се върна! Не ти обещавам, че ще дойда до двайсет и четири часа, но ако ме няма, почакай и не се притесняван за мене. Обещавам ти да се върна и сигурен да си, че ще го направя. А засега, мастър Уолфорд, казвам ти довиждане!
Като каза това и остави тоягата си в един ъгъл, откъдето можеше лесно да я вземе отново, Гарт излезе от колибата, внимателно затвори вратата зад себе си и пое обратния път към къщурката, където беше оставил другия пиян — Денси Надяваше се сега да го намери в по-подходящо състояние, за да му помогне да изпълни плана, които отчасти бе намислил, за освобождаването на арестувания му покровител.