Печатът
- Автор: Сорти Франческо, Мональди Рита
- Серия: Ато Мелани #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Хаджитанев-младши
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Печатът». Краткое содержание книги:
Септември 1683 година. Турците са пред вратите на Виена. Съдбата на християнска Европа зависи от изхода на обсадата. Над Рим, сърцето на християнския свят, града, приютил Светия престол, е надвиснала заплаха от чума.
Един от гостите на странноприемницата „При оръженосеца“ умира при неизяснени обстоятелства. Обявена е карантина, вратите на странноприемницата са заковани от градските стражи, и постоянните й обитатели — хора от всякакви възрасти, с най-различен произход и професии, се превръщат в затворници. Един от посетителите, абат Мелани — таен агент на крал Луи XIV, се заема да изясни множеството загадки, в които са замесени по някакъв начин обитателите на странноприемницата. От какво е починал възрастният французин — от чума или от отрова? И кой е той всъщност? Какви сенки от миналото укриват останалите обитатели?
Абат Мелани тръгва по следите на една страшна тайна — през катакомбите на Рим, забранени астрологически печатници и кабинети на алхимици. Младият прислужник в странноприемницата става помощник на абата в неговите издирвания — така пред очите на наивното момче се разкрива драматичната тайна история на седемнайсети век, коварствата и интригите в кралските дворове на Европа. Пороците, омразата и амбицията на политиците се преплитат в пъстра картина на епохата — с търсенията на възвишени духове, с красотата на бароковата музика, с изяществото на литературата и поезията, въплътила надеждите и страховете на хората от онова преломно столетие.
— Познавате ме значи? — бе попитал Ато Мелани, като предположил, че старецът знае, че е певец.
— Магнетичната сила на музиката ти виждаш в тарантулите — продължи непознатият, сякаш Ато не бил казал нищо. — Тя може да излекува тарантулирания и може да излекува много други неща. Разбра ли?
Преди Ато да има време да отговори, старецът избухнал в звучен смях, който го разтърсвал отвътре в едно постоянно натрупване на спазми. Трепетът го разтърсил мощно, от главата до петите, и младите придружителки трябвало да го държат здраво, за да не изгуби равновесие. Налудничавият изблик на радост на моменти изглежда граничел с дълбока мъка и изменял гротескно чертите на неговото лице, а сълзите му се леели безспирно.
— Но внимавай — продължил със сетни сили йезуитът своето празнодумство, — магнитът се загнездва също и в Ерос и оттам може да избликне грехът, а ти имаш магнетично око, но Господ не иска греха, Господ не иска! — и вдигнал бастуна, опитвайки се непохватно да удари абат Мелани.
В този момент двете прислужнички го възпрели. Едната от тях успокоила стареца, отвеждайки го към изхода на църквата Неколцина вярващи, откъснати от молитвата, наблюдавали с любопитство сцената. Абатът попитал едната от двете девойки: „Защо е дошъл при мен?“
Момичето, преодолявайки смущението, типично за простите хорица, обяснило, че старецът често се приближавал до непознати и им досаждал със своите излияния.
— Немец е. Написал е много книги и сега, когато вече не е на себе си, повтаря непрекъснато заглавията. Неговите събратя се срамуват от него, много често бърка живите с мъртвите. Позволяват му да излиза рядко. Но не винаги е в това състояние — аз и сестра ми обикновено го придружаваме в разходките, и понякога го заварваме напълно на себе си. Даже пише писма, които ни връчва, за да ги изпратим.
Абат Мелани, в началото раздразнен от натрапчивостта на стареца, най-накрая се трогнал от тази тъжна история.
— Как се казва?
— Добре познат е в Рим — отец Атанасиус Кирхер.
Изненадата ме разтърси от глава до пети.
— Кирхер? Но не беше ли той ученият йезуит, който твърдял, че е открил тайната на чумата? — извиках превъзбудено, спомняйки си, че именно за Кирхер бяха спорили ожесточено наемателите на странноприемницата в началото на нашето затворничество.
— Точно така — потвърди Ато. — Но може би е дошъл моментът да узнаеш кой беше в действителност Кирхер. Иначе няма да можеш да схванеш останалото.
И тъй, най-сетне Ато Мелани ми помогна да разбера колко бляскава е била едно време звездата на Кирхер и на неговите неизчерпаеми познания и защо толкова много години подред всяка негова дума се записвала като съкровището на най-мъдрия измежду оракулите.
Отец Атансиус Кирхер дошъл в Рим по покана на папа Урбан VIII Барберини, който чул в университетите на Вюрцбург, Виена и Авиньон да се говорят най-невероятни неща за неговата начетеност. Владеел двадесет и четири езика, повечето от които научени по време на дълги пребивавания на Изток, а в Рим донесъл със себе си огромно количество арабски и халдейски ръкописи, заедно с обширна сбирка от йероглифни писания. Освен това познавал в дълбочина теологията, метафизиката, физиката, логиката, медицината, математиката, етиката, аскетиката, правото, политиката, тълкуванието на писанията, изкуството на дебата, моралната теология, реториката и изкуството на комбинациите. Няма нищо по-хубаво от познаването на Цялото, казвал обикновено той, и в действителност с огромно смирение и ad maiorem Dei gloriam109 разкрил тайните на гномиката, на полиграфията, на магнетизма, на аритмологията, на музургията и на фонургията, а благодарение на тайните на Символа и на Аналогията осветил мъглявите енигми на Кабалата и на Херметизма, свеждайки ги до Универсалната мярка на първичната мъдрост.
Освен това извършвал изключителни опити с механизми и други забележителни устройства, негови изобретения, събрани в основания от него музей в Collegium Romanum, йезуитския колеж в Рим, между които: часовник, задействан от растителен корен, който следял пътя на слънцето; машина, която превръщала светлината на свещ в чудновати форми на хора и животни; и накрая безброй катоптрични машини, парастатични кошове, мезоптични платна и сциатерични таблици.
Изключително образованият йезуит с право се славел, че е открил универсален език, чрез който можело да се общува с всеки човек по целия свят, така ясен и съвършен, че епископът на Виджевано му бе писал въодушевено, уверявайки го, че го е научил само за един час.
109
за по-голяма слава на Бога (лат.) — девиз на ордена на йезуитите — (Бел.прев.)