Печатът
- Автор: Сорти Франческо, Мональди Рита
- Серия: Ато Мелани #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Хаджитанев-младши
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Печатът». Краткое содержание книги:
Септември 1683 година. Турците са пред вратите на Виена. Съдбата на християнска Европа зависи от изхода на обсадата. Над Рим, сърцето на християнския свят, града, приютил Светия престол, е надвиснала заплаха от чума.
Един от гостите на странноприемницата „При оръженосеца“ умира при неизяснени обстоятелства. Обявена е карантина, вратите на странноприемницата са заковани от градските стражи, и постоянните й обитатели — хора от всякакви възрасти, с най-различен произход и професии, се превръщат в затворници. Един от посетителите, абат Мелани — таен агент на крал Луи XIV, се заема да изясни множеството загадки, в които са замесени по някакъв начин обитателите на странноприемницата. От какво е починал възрастният французин — от чума или от отрова? И кой е той всъщност? Какви сенки от миналото укриват останалите обитатели?
Абат Мелани тръгва по следите на една страшна тайна — през катакомбите на Рим, забранени астрологически печатници и кабинети на алхимици. Младият прислужник в странноприемницата става помощник на абата в неговите издирвания — така пред очите на наивното момче се разкрива драматичната тайна история на седемнайсети век, коварствата и интригите в кралските дворове на Европа. Пороците, омразата и амбицията на политиците се преплитат в пъстра картина на епохата — с търсенията на възвишени духове, с красотата на бароковата музика, с изяществото на литературата и поезията, въплътила надеждите и страховете на хората от онова преломно столетие.
Почитаемият професор от Колегиум Романум беше разкрил също така истинската форма на Ноевия ковчег, установявайки колко и какви животни е съдържал, по какъв начин се разполагали във вътрешността му клетките, рафтовете, хранилките и коритата и даже къде се намирали вратите и прозорците. Освен това, бе доказал geometrice et mathematice110, че ако Вавилонската кула е била построена, то тя трябва да е била толкова тежка, че да наклони на една страна цялото земно кълбо.
Но преди всичко Кирхер бил изключителен познавач и учен на езици древни и непознати, върху които бе публикувал множество трудове, където изяснявал вековни загадки, между които произходът на религиите на древните, и за първи път правел достояние на останалите хора китайския, японския, коптския и египетския език. Бил дешифрирал йероглифите на Александрийския обелиск, който сега украсява фонтана, издигнат на площад „Навона“ от кавалер Бернини, който го възстановил, следвайки именно указанията на Кирхер. Историята на обелиска беше може би най-необикновената, която се разказваше във връзка с Кирхер. Когато огромното каменно произведение било открито в руините на Колизея, йезуитът бил незабавно повикан на мястото на разкопките. Макар че били видими само три от четирите страни на обелиска, беше предвидил какви символи щяха да се появят върху все още заровената част. И предвиждането се оказало точно и в най-дребните си детайли.
— Но когато вие го срещнахте, беше… как да кажа… — намесих се в този момент от разказа.
— Кажи си го направо — беше вдетинен — кимна Ато.
Наистина, в последните си дни големият гений грохнал от старост. Неговият дух, обясни Ато, се изпарил и съвсем скоро тялото му щяло да го последва — отец Кирхер починал една година по-късно.
— Лудостта е еднаква за всички, за краля и за селянина — обобщи абат Мелани, като добави, че в последвалите дни направил едно-две посещения на добре осведомени познати и получил потвърждение за жалкото му състояние, независимо че йезуитите се опитвали да го прикрият някак си.
— Но стигам до същината на въпроса — отряза изкъсо абатът. — Ако имаш добра памет, ще си спомниш, че в кабинета на Колбер намерих преди всичко кореспонденция от Рим, адресирана в началото до Главния интендант Фуке, написана в проза, която сякаш бе дело на ръката на духовно лице. В нея се говореше за поверителни сведения, за жалост неуточнени.
— Спомням си, разбира се.
— Е, добре, тези писма бяха от Кирхер.
— Как можете да бъдете толкова сигурен?
— Имаш право да се съмняваш — предстои да ти обясня просветлението, което ми дойде днес, още съм развълнуван. А вълнението е роб на хаоса, докато ние имаме нужда да подредим фактите. Както може би ще си спомниш, разглеждайки писмата, бях забелязал, че едно от тях започваше с mumiarum domino, нещо, което тогава не разбрах.
— Вярно е.
— Mumiarum domino означава „до господаря на мумиите“ и със сигурност се отнася до Фуке.
— Какво са мумиите?
— Това са останки на древните египтяни, намиращи се в саркофазите, предпазени от разложението посредством превръзки и загадъчна обработка.
— Така или иначе не разбирам — защо Фуке трябва да е „господарят на мумиите“?
Абатът взе една книга и ми я подаде. Беше сбирка от стихотворения на господин дьо Ла Фонтен — този, който в своите стихове беше възхвалил певческото майсторство на Ато Мелани. Отвори на една страница, която беше отбелязал и на която беше подчертал някои редове:
— Това стихотворение е посветено на Фуке. Разбра ли?
— Не много — отвърнах, раздразнен от многословната и неразбираема поема.
— А при това е съвсем просто. Сефрим и Киопес са две египетски мумии, които Главният интендант Фуке бе закупил. Ла Фонтен, който беше голям негов почитател, говори за тях в това духовито стихотворенийце. Сега те питам — кой тук, в Рим, се е интересувал от древния Египет?
— Това го знам — Кирхер.
— Правилно. Всъщност Кирхер е изучавал точно мумиите на Фуке, отивайки в Марсилия, където те току-що бяха пристигнали с кораб. И после беше поместил резултатите от своите изследвания в трактата, озаглавен Oedipus Aegiptiaciis111.
110
геометрически и математически — (Бел.прев.)
111
Египетският Едип (лат.) — (Бел.прев.)