Божественият Клавдий (и неговата съпруга Месалина)

Следователно друидите са законодателите и съдниците, те надзирават обществената и личната религия, а най-голямото наказание, което могат да наложат, е да отлъчат някого от свещените обреди. Тъй като подобно отлъчване е равнозначно на това, да се осъди човекът на загиване — защото само чрез участие в тези обреди вярващият може да се надява, че ще се роди наново след смъртта, друидите са всемогъщи и само един глупак би се осмелил да им се противопоставя. На всеки пет години се прави голямо религиозно очищение — подобно на нашето преброяване през пет години — и за изкупление на народните грехове се изгарят човешки жертви, положени в големи ракитови клетки, изплетени така, че да напомнят мъже. Жертвите са разбойници, престъпници, хора, които са разкрили религиозна тайна или са извършили някакъв подобен грях, както и такива, които друидите обвиняват, че са си послужили незаконно с магии за свои лични облаги и с това са навредили на реколтата или са предизвикали епидемии. По онова време друидите отлъчваха от закона всеки, който бе приел римската религия или се бе свързал чрез брак с някое семейство, което е сторило това. Смятам, че за туй бяха прави; но загдето изгаряха живи хора, трябваше да им се даде хубав урок.

Имаха две особено свети места. Едното беше остров Енгълси, на западното крайбрежие, сред големите гори от свещен дъб, където са зимните им убежища и където се поддържа свещеният дъбов огън. Този огън, запален първоначално от мълния, се пренася за изгаряне на труповете, та да се осигури тяхното прераждане. Другото свято място е голямо каменно светилище в средата на Британия, което се състои от гигантски олтари от по три монолитни стълба, наредени в концентрични кръгове. То е посветено на бога Живота-в-Смъртта и от Новата година, която изчисляват по пролетното равноденствие, до лятното слънцестоене там се празнуват ежегодните религиозни игри. Избират един червенокос младеж, който да представлява богът, и го обличат в разкошни одежди. Докато траят игрите, той е свободен да прави буквално каквото си ще. Всичко е на негово разположение и ако му харесва някое оръжие или скъпоценност, собственикът се смята почетен и му го дава с радост. Най-хубавите момичета са му другарки в игрите, а състезаващите се атлети и музиканти правят всичко по силите си, за да заслужат неговото благоволение. Малко преди лятното слънцестоене обаче той отива с главния друид, представителя на бога на Смъртта, при един дъб, на който расте имел. Главният друид се качва на дъба и отрязва имела със златен сърп, внимавайки имелът да не докосне земята. Този имел е душата на дъба, който след това тайнствено повяхва. Принася се в жертва бял бик. Увиват младежа в кичести дъбови клони и го отнасят в храма, построен така, че на разсъмване в деня на лятното слънцестоене слънцето озарява една каменна пътека и осветява главния олтар, където полагат младежа, здраво свързан, и където главният друид го принася в жертва с подостреното стебло на имела. Не мога да разбера какво се случва в действителност с тялото, което остава положено върху жертвения камък без следа от разложение. Но жрицата на Сулис, от един запазен град, наречен Водите на Сулис, прочут с лечебните си извори, идва да го прибере на есенното Празненство на сбогуването и се предполага, че тогава богинята го възвръща към живот. Смята се, че богът стига с лодка до западния остров, където живее Нодонс, и го побеждава в ожесточен бой. Зимните бури са звуците от тази борба. Той се появява отново на следващата година в образа на новата жертва. Увехналият дъб осигурява горивото на свещения огън. На есенното Празненство на сбогуването всяка общност принася в жертва своето племенно животно, като изгаря ракитова клетка, в която са сложени животните, изгарят се и ритуални маски и украшения за глава. В това каменно светилище се извършва и сложната посветителна церемония за нови друиди. Светилището стои в центъра на един голям некропол, защото всички друиди и лица от висок религиозен ранг се погребват там с церемонии, които осигуряват прераждането им.