Божественият Клавдий (и неговата съпруга Месалина)
- Автор: Грейвс Роберт
- Серия: Клавдий (bg) #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Асен Тодоров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Божественият Клавдий (и неговата съпруга Месалина)». Краткое содержание книги:
Тази реч спасила положението и сложила край на неприятностите. Нарцис успял да напусне лагера, без достойнството му да пострада повече от това.
Десет дни по-късно, на първи август, моят рожден ден, войските потеглиха. Авъл се бе съгласил с мен, че ще е най-добре да се изпратят на три части, с разлика от по три-четири часа, защото слизането на една група ще съсредоточи всички британски войски на това място, а другите биха могли да отплуват до някой незащитен пункт и да слязат на брега необезпокоявани. Но дори и първата група не срещна съпротива, защото вестта, че Рейнските легиони са отказали да потеглят, достигнала до Британия, а и там сметнали, че есента приближава и не ще потеглим през тази година. Единственото събитие, достойно за отбелязване по прекосяването на Ламанша, е силният вятър, който задухал и тласнал корабите на първата група върху тези на втората; но в това време се явило благоприятно знамение — светлинен лъч, който вървял от изток към запад, посоката, в която пътуваха войските; тъй че всички, които не били свалени от морска болест, отново се окуражили и слезли на брега в победоносно настроение. Задачата на Авъл беше да завладее цялата южна част на страната, като определи стратегическата си граница от река Севърн на запад, до големия залив Уош, в източна посока: това щеше да включи всички бивши владения на Цимбелин в една нова римска провинция. Той трябваше обаче да даде на ония племена, които доброволно предложат подчинение на Рим, обичайните привилегии на подчинени съюзници. Понеже това беше завоевателна война, а не само наказателна експедиция, на покорените щеше да се окаже най-голямо великодушие — дотолкова, че да не го сметнат за слабост. Не биваше да се разсипва безцелно имуществото, жените — да се насилват, нито пък децата и старците — да се убиват. Трябваше да каже на своите войници: „Императорът иска пленници, не трупове. А тъй като вие ще се установите за постоянно в тази страна, неговият съвет е да нанасяте колкото може по-малко щети по време на завоеванието. Мъдрите птици не мърсят собствените си гнезда; нито гнезда, взети от други птици.“
Главната му цел трябваше да е Колчестър, столицата на катувелауните. След като я превземеше, ицените от източното крайбрежие без съмнение щяха да се явят пред него, за да му предложат своето съюзничество и така той щеше да си построи здрава база за завоюването на центъра и югозападната част на острова. Казах му, че ако загубите му възлязат на повече от няколко хиляди убити или извадени от строя, преди още да е сразил главните съпротивителни сили на неприятеля, или ако съществува каквото да било съмнение от изхода на кампанията, преди да е дошла зимата, той незабавно трябва да ми съобщи и аз ще му се притека на помощ с моите резерви. Вестта щеше да се предаде през Франция и Италия чрез сигнални огньове и ако сигналистите си държаха очите отворени, аз щях да получа новината в Рим само няколко часа след като я изпратеха от Булон. Резервите, които щях да поведа, включваха осем преториански кохорти, цялата преторианска конница, четири части от нубийски стрелци и три части от балеарски стрелци с прашки. Щяха да ме чакат на бойна нога, разквартирувани в Лион.
Сам аз смятах да остана в очакване с резервите в Лион, но бях принуден да се върна в Рим. Вителий, който действуваше като мой заместник, ми писа, че намирал работата за невероятно трудна, че вече бил изостанал с цели два месеца в съдийската си дейност и имал причини да подозира, че Мирон, министърът на правосъдието, не бил толкова честен, колкото и двамата предполагахме. Друго неприятно писмо, което получих по същото време от Марс, ме накара да разбера, че трябва да се върна в Рим час по-скоро. Писмото на Марс гласеше следното.
Управителят на Сирия, Вибий Марс, има честта да поздрави императора по случай неговия наближаващ рожден ден и да му съобщи, че провинцията е процъфтяваща, спокойна, мирна и вярна. Същевременно той признава, че е малко обезпокоен от неотдавнашния инцидент в град Тибериада на езерото Галилея и моли императора да одобри мерките, които той е взел, за да го приключи.