Божественият Клавдий (и неговата съпруга Месалина)

А имах и други причини да започна война. Първата беше, че бе настъпил онзи миг, предвиден от Август: готвех се да дам римско гражданство на голям брой от нашите по-цивилизовани френски съюзници, но имаше един елемент в Северна Франция, който пречеше за нормалното развитие на цивилизацията там — това беше друидският култ, магическа религия, която все още се поддържаше жива, въпреки всичките ми усилия да я обезсърча или забраня. благодарение на друидските учебни колегии в Британия, откъдето всъщност бе проникнал култът. Младите гали отиваха в Британия, за да получат там своето магическо образование, тъй както бе в реда на нещата испанците да идват в Рим, за да учат право, или младите римляни да заминават за Атина да изучават философия, или пък младите гърци да поемат към Александрия, за да учат хирургия. Друидизмът трудно можеше да се примири с гръцката или римска религиозна система на обожание, защото включваше човешки жертвоприношения и некромантия, та затова друидите, макар самите да не бяха воини, а само жреци, всякога раздухваха бунтовете срещу нас. Друга причина за война бе, че златното време на Цимбелин бе дошло до своя край. Тогодумн и Карактак, както разбрах, се готвеха да започнат война със североизточните си съседи, ицените, и с още две подвластни им племена на южния бряг; не се ли намесех, редовната търговия с Британия щеше да се прекъсне за известно време. Сега можех да разчитам на помощта на ицените и на другите племена, да не говорим пък за ламаншките търговци; възможността не биваше да се пропуска.

Добре би било също да изложа накратко главните черти на друидизма, религия, която, както изглежда, бе някаква смесица между келтски и местни вярвания. Не мога да гарантирам, че подробностите отговарят на истината, защото сведенията са противоречиви. Да се пише на книга за основите на друидизма, е забранено и ужасна съдба сполетява всеки, който се осмели да разкрие същността и на най-незначителните тайнства. Моето описание се основава на разказите на изтъкнати отстъпници от религията, но сред тях няма нито един друидски жрец. Ни един посветен друид не е бивал увещан да разкрие религиозните тайнства, та дори и под натиска на тежки мъчения. Думата „друид“ означава „дъбов човек“, защото това е тяхното свещено дърво. Свещената им година започва с напъпването на дъба и завършва с спадането на листата му. Има един бог, наречен Танар, чийто символ е дъбовото дърво. Той е, който с едно припламване на мълния създава имела върху клона на дъба — имелът, който е най-силният лек срещу магиите и всички други болести. Има също и един слънчев бог, наречен Мабон, чийто символ е белият бик. После идва Луг, бог на медицината, поезията и изкуствата, чийто символ е змията. Но всички те са всъщност една и съща личност, един бог на Живота-в-Смъртта, обожаван в различни изображения, подобно на Озирис в Египет. Тъй както Озирис ежегодно бива удавян от бога на водните простори, тъй и това тройно божество ежегодно бива убивано от бога на Мрака и Водата, чичо му Нодонс, и отново се връща към живот от мощта на своята сестра Сулис, богиня на Изцелението, която отговаря на Изида. Нодонс се изявява посредством гигантска вълна, висока дванайсет стъпки, която на определени интервали се втурва нагоре по устието на Севърн, главната от западните реки, и опустошава реколтите и хижите на цели трийсет мили в сушата. Религията на друидите не се изповядва от племената като единици, защото всъщност това са бойни сдружения, предвождани от царе и благородници, а се практикува от тринайсет тайни общности, наречени по имената на различни свещени животни, като членовете на всяка общност принадлежат към най-различни племена; защото месецът, в който човек е роден — те имат година от тринайсет месеца, — определя общността, към която трябва да принадлежи. Тъй съществуват Бобри, Мишки, Вълци, Зайци, Диви котки, Бухали и т.н., а всяка общност си има свое определено учение и се управлява от един друид. Главният друид властвува над целия култ. Друидите не участвуват в сражения и членовете на една общност, които се срещат в племенни битки на противникови страни, са свързани с обет да си помагат едни на други.