Божественият Клавдий (и неговата съпруга Месалина)
- Автор: Грейвс Роберт
- Серия: Клавдий (bg) #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Асен Тодоров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Божественият Клавдий (и неговата съпруга Месалина)». Краткое содержание книги:
В този смисъл бих искал да цитирам историка Страбон, който, пишейки в първите години от управлението на Тиберий, отбелязва:
В наше време някои от британските владетели са си осигурили приятелството на Цезар Август посредством посланичества и любезно внимание: изпращат дори жертвени приношения за храма на Юпитер Капитолийски и са превърнали целия остров в родна земя за римляните. Заплащат много умерени митнически такси както за износа си във Франция, тъй и за вносните стоки, като последните се състоят в по-голямата си част от гривни от слонова кост, огърлици, кехлибар, стъклария и тям подобни.
По-нататък Страбон изброява износните стоки: злато, сребро, желязо, кожи, роби, ловджийски кучета, зърнени храни и добитък. Заключенията му — вдъхновени, предполагам, от Ливия, са следните:
Тъй че не е необходимо римляните да изпращат гарнизон на острова. Достатъчен е най-много един пехотен легион, подкрепен от конница, за да ги принуждава да си плащат данъка; но разходите по поддържането на постоянен гарнизон там ще се равняват най-малко на получения данък, а налагането на данъка ще наложи намаляването на митническите такси и освен това ще се създадат значителни военни рискове от политиката на принудително подчинение.
Тази оценка „най-много един пехотен легион“ е твърде скромна. „Най-малко четири легиона“ би било по-близо до действителността. Август никога не повдигна въпроса за прекъснатото изплащане на данъка от страна на катувелауните, не го сметна като измяна, нито се възпротиви на покоряването на триновантите от страна на Цимбелин. Тази Цимбелин беше внук на Касивелаун и царува в продължение на четиридесет години; ала последните му години бяха засенчени — такава, изглежда, е съдбата на застаряващите владетели — от семейни неприятности. Най-големият му син се опита да узурпира престола и беше прокуден от царството, избяга при Калигула във Франция, наемайки се, ако бъде поставен на трона на баща си, да признае суверенитета на Рим. Калигула веднага изпрати съобщение на Сената, известявайки го за предаването на острова, а след това потегли към Булон начело на огромна армия, за да започне сякаш нахлуването без нито миг отлагане. Но той беше нервен човек, страх го беше да не се удави в Ламанша, където приливите са високи, или да не бъде убит в някоя битка, или пък пленен и изгорен в някое ракитово жертвено изображение; затова обяви, че след като Британия се е предала в лицето на този принц, експедицията ще бъде излишна. Вместо това проведе атаката си срещу Нептун, заповядвайки на войските си да изстрелват стрели, да мятат копия и да запращат камъни с прашките си във водата, както вече описах, и да събират миди вместо плячка. Домъкна в Рим принца, окован във вериги, и след като отпразнува троен триумф — над Нептун, над Британия и Германия, осъди го на смърт като наказание за неизплатения данък и за бащиното му подло нападение над триновантите, и заради помощта, която някои британски племена бяха изпратили на Отьонските въстаници през осмата година от царуването на Тиберий.
Цимбелин умря в същия месец с Калигула и смъртта му бе последвана от гражданска война. Най-възрастният оцелял принц, на име Берик, бе обявен за цар, но той бе човек, към когото нито съплеменниците му, нито подвластните им съюзници изпитваха уважение. Двамата му по-млади братя Карактак и Тогодумн въстанаха срещу него само след година и го принудиха да бяг а през Ламанша. Той се яви при мене в Рим и поиска помощта ми, също както брат му бе искал помощ от Калигула. Не му обещах нищо, ала го оставих да живее в Рим със семейството си и с неколцина още благородници, което бяха дошли с него.
Тогодумн, който сега управляваше съвместно с Карактак, научил от някакви търговци, че аз не съм бил никакъв войник, а пъзлив дърт глупак, който пишел книги. Изпрати ми едно нахално писмо, с което изискваше незабавното връщане на Берик и на другите бегълци, както и свещените емблеми на царската власт — тринадесет магически предмета — корона, чаша, меч и т.н., които Берик бил отнесъл със себе си в Рим. Ако Тогодумн бе вписал по-учтиво, аз също щях да му отговоря учтиво и поне щях да му върна емблемите на царската власт, които, изглежда, бяха необходими за правилното коронясване на един катувелаунски цар. Но сега му от върнах накъсо, че не съм свикнал да ми пишат с подобно неуважение и в резултат на това не се смятам задължен да му правя никакви услуги. Той ми отговори още по-нахално; не съм казвал истината, защото поне доскоро всички, включително и членовете на собственото ми семейство, се отнасяли към мен с неуважение; и понеже аз съм бил отказал да му се подчиня, той от своя страна задържал всички римски търговски кораби в своите пристанища и щял да ги държи като заложници дотогава, докато съм дадял онова, което искал. Не оставаше друго, освен да се започне война. Французите щяха да загубят цялото си уважение към мен, ако се бях поколебал. Взех решението си съвсем независимо от Ирод, макар присмехулното му писмо да съвпада с това.