Божественият Клавдий (и неговата съпруга Месалина)
- Автор: Грейвс Роберт
- Серия: Клавдий (bg) #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Асен Тодоров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Божественият Клавдий (и неговата съпруга Месалина)». Краткое содержание книги:
Бунтът във Франция избухнал след две години и Юлий бил толкова зает с потушаването му, че не успял да отдели хора за трети поход до Британия; макар Касивелаун да бил спрял да му плаща данъка още щом стигнала до него вестта за бунта и вместо това започнал да изпраща помощ на въстаниците във Франция. Наскоро започнали гражданските войни и макар, след като свършили, въпросът за настъпването в Британия да се повдигал от време на време, всякога имало убедителна причина да се отложи, най-често поради смутове на рейнската граница. Никога не успявали да намерят излишни войски. Всъщност, Август се възпротивил на разширяването на империята отвъд Ламанша. Вместо това съсредоточил усилията си върху цивилизоването на Франция и рейнските провинции, както и на ония части на Германия отвъд Рейн, завоювани от баща ми. А когато загуби Германия след бунта а Херман, той имаше още по-малко желание да прибави и Британия към своите тревоги. Той е отбелязал мнението си по въпроса в едно писмо до баба ми Ливия, датирано с годината на моето раждане, а именно, че едва когато французите дозреят за римско гражданство и може да им се вярва, че не ще въстанат, ако ги няма римските защитни войски, чак тогава да се смята, че нападението на Британия ще е политически оправдано:
Но въпреки това аз смятам, мила ми Ливия, че Британия трябва един ден да се превърне в гранична провинция. Неразумно е да се позволява един остров, тъй близо до Франция и населяван от толкова свирепо и многобройно население, да остане независим. Като се вглеждам в бъдещето, виждам Британия да се превръща в страна, цивилизована като днешна Южна Франция; и смятам, че островитяните, които са ни расово сродни, ще се превърнат в много по-добри римляни, отколкото можем да очакваме от германците, защото германците въпреки привидната си смиреност и склонност да изучават нашия начин на живот, всъщност са ни много по-чужди по дух, отколкото дори мавританците или евреите. Не бих могъл да обясня чувствата си другояче, освен като кажа, че твърде бързо се учат: знаеш поговорката: „Който бързо учи, бързо забравя“. Може да ти се струвам глупав, като пиша за британците, сякаш вече са станали римляни, но не е безинтересно да се размишлява за бъдещето. С това нямам пред вид близките двадесет или петдесет години, но ако оставим на французите петдесет години да се подготвят за цивилизацията и ако отпуснем още двайсетина години за пълното покоряване на Британия, може би след сто години от днес Италия ще бъде тясно свързана с целия британски архипелаг и (не се усмихвай) може би британски благородници ще са заели местата си в римския Сенат. Междувременно трябва да продължаваме политиката си на търговско проникване. Този цар Цимбелин, който се е наложил като повелител на по-голямата част от острова, приема сърдечно римо-френските търговци и дори гръцките лекари, особено очните лекари, защото, както изглежда, британците страдат много тежко от очни болести поради мочурливата почва; а пък римските монетчици му изсякоха една красива сребърна монета — златните монети му се струват дивашки — и той поддържа приятелски отношения с нашите управители във Франция: Британската търговия се е развила много през последните няколко години. Казаха ми, че в двореца на Цимбелин в Колчестър се говори колкото на латински, толкова и на британски.