Божественият Клавдий (и неговата съпруга Месалина)

Тайнствата на друидската религия имат в основата си вярването за безсмъртието на човешката душа и в подкрепа на него се изтъкват многобройни природни аналогии. Една от тях е ежедневното умиране и възраждане на слънцето, друга е ежегодното умиране и ежегодното възраждане на листата на дъба, трета е ежегодната жътва на житото и ежегодното поникване на зърното. Според тях, когато умре, човек потегля на запад, подобно залязващото слънце, за да живее в някакви свещени острови в Атлантическия океан, докато настъпи часът, в който трябва да се роди наново. Целият остров е осеян със свещени олтари, наречени „долмени“ — един плосък камък, поставен върху два или повече камъка, сложени отвесно. Те се използуват за посветителните церемонии на общността. Посвещаването е едновременно смърт и прераждане. Новият член ляга на хоризонталния камък, след което се извършва символично жертвоприношение. По някакъв магически начин друидът, който извършва церемонията, като че ли отрязва главата на човека и я показва, кървяща, на околните. След това главата се съединява отново с тялото и въображаемият труп се поставя под долмена, в гроб, с имел между устните; а след многобройни молитви и магии новият човек се изправя от гроба като дете, което излиза от утробата, и бива въведен в своя нов живот от кръстници. Освен тези долмени съществуват изправени каменни олтари, посветени на фалически обреди; защото келтският Озирис прилича на египетския и в това отношение.

Рангът в общностите се определя от броя на жертвоприношенията, които човек прави на боговете, застанал върху долмена на предците си; от броя на враговете, които е убил в битка; и от наградите, които е спечелил при ежегодните религиозни игри като колесничар, фокусник, борец, поет или арфист. Рангът си личи по маските и украшенията за глава, които се носят по време на церемониите, както и по сините рисунки от боя, извлечена от сърпица (блатно растение), с които са изрисувани целите им тела. Друидските жреци се избират измежду младите мъже, стигнали до висок ранг в своите тайни общности и получили определени знамения за божествено благоволение. Но първо се изискват двайсет години упорит труд в друидската колегия и далеч не всеки кандидат успява да премине през задължителните трийсет и две степени. Първите дванайсет години са нужни за посвещаване във всички останали тайни общности, в запаметяване наизуст безкрайно дълги саги от митологическа поезия и в изучаване на законодателство, музика и астрономия. Следващите три години изминават в изучаване на медицина. Другите три изминават в изучаване на знамения и магии. Изпитанията, през които трябва да преминат бъдещите жреци, са извънредно трудни. Така например има едно изпитание за съчиняване на поезия. Кандидатът прележава гол цяла нощ в ковчегоподобен сандък, само ноздрите му се подават от ледено студената вода, с която е напълнен сандъкът, на гърдите му слагат тежки камъни. В това положение той трябва да съчини сравнително дълга поема, в най-трудната от многобройните трудни поетически метрики, на тема, зададена му, след като е бил положен в сандъка. Когато излезе оттам на следната сутрин, той трябва да може да изпее поемата си с мелодия, която е съчинявал успоредно със стиховете, и да си акомпанира на арфа. Друго едно изпитание е да застане срещу цялата група на друидите и да изслушва гатанки в стихотворна форма, на които да отговори пак с гатанки, също в стихотворна форма. Тези гатанки се отнасят до неясни случки в свещените поеми, които се предполага, че кандидатът познава. Освен всичко това той трябва да може да извиква магически мъгли и ветрове и да изпълнява всякакви фокуснически хитрости.