Апокалиптичният часовник
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Апокалиптичният часовник». Краткое содержание книги:
— Има ли нещо спешно? — попита той секретарката си.
— Всичко е спешно.
— Както винаги.
Сорънсън влезе във вътрешната стая на офиса си, отиде до бюрото и седна. Върху папките имаше етикети с надписи: „КИТАЙСКА НАРОДНА РЕПУБЛИКА“, „ФИЛИПИНИТЕ“, „СРЕДНИЯТ ИЗТОК“, „ГЪРЦИЯ“, „БАЛКАНИТЕ“… и накрая „ГЕРМАНИЯ“ и „ФРАНЦИЯ“.
Той отмести останалите настрана и отвори папката за Париж. Материалите бяха потресаващи. Въз основа на полицейските доклади се описваше нападението над апартамента на полковник Витковски, без да се споменава, че полковникът е изпратил двамата пленници с военен самолет във Вашингтон. Споменаваше се и за опожарената главна квартира на неонацистко подразделение в Авиньонските складове. Твърдеше се, че са убийци, които в момента са изчезнали. Последната новина от Париж бе закодирано съобщение от Витковски, разчетено в Консулски Операции. Сякаш избухна бомба: „Герхард Крьогер е в Париж. Издирва Хари Латъм. Обектът е предупреден“.
Герхард Крьогер, хирургът, тайнственият човек, ключът към толкова много неща! Никой извън американското разузнаване не знаеше за него. Сорънсън си помисли, че в някои отношения това не беше правилно. Трябваше да информират французите и англичаните, но ЦРУ им нямаше голямо доверие и Нокс Талбът се придържаше към това мнение.
По-късно, в осем сутринта, телефонът звънна.
— Търсят ви от Париж — каза секретарката. — Някой си господин Моро от бюро „Дьозием“.
Сорънсън тихо въздъхна и лицето му изведнъж пребледня. Моро бе изключен от операцията, беше под подозрение. Директорът на Консулски Операции вдигна слушалката и като внимателно подбираше думите си, заговори:
— Здравей, Клод, стари приятелю. Радвам се да те чуя.
— Явно не е желателно да се чуваме, Уесли, ако говорим направо.
— Не разбирам какво искаш да кажеш.
— О, престани, моля те, през последните трийсет и шест часа се случиха прекалено много неща, които засягат и двама ни, а в моя офис не е съобщено абсолютно нищо. Що за сътрудничество е това?
— Аз… не знам, Клод.
— Разбира се, че знаеш. Системно ме изключвате от операцията. Защо?
— Не мога да ти отговоря. Нямам представа…
— Моля те, Уесли! Ти си съвършен лъжец-професионалист, но недей да се държиш така с някого, който е лъгал заедно с теб. И двамата знаем как става това, нали? Имам една шахматна задача за теб — надявам се, че си във форма.
— Каква е тя?
— Кой е Герхард Крьогер?
— Кой?!
— Добре ме чу, а явно си чувал това име и преди. Лекар.
Крьогер бе известен на „Дьозием“! Моро се бе измъкнал от примката. Стръв ли им пускаше?
— Не съм убеден, че съм го чувал, Клод. Герхард… Крьогер, така ли беше.
— Сега вече наистина ме обиждаш. Но пак ще се направя, че не съм чул. Крьогер тръгна след мен и ме спря по време на вечерната ми разходка. Набързо ми обясни, че или трябва да го насоча към Хари Латъм, или да се считам за умрял.
— Не мога да повярвам! Защо ще идва при теб?
— И аз го попитах същото; отговорът му беше такъв, какъвто очаквах да бъде. Имам свои хора в Германия, както и в повечето страни. Преди една година преговарях за живота на човек, задържан от тълпа скинове в Манхайм. Измъкнах го за около шест хиляди американски долара — добра сделка, бих казал. Все пак те научиха името на „Дьозием“ и разбраха, че сделката не би могла да се осъществи без моето одобрение.
— Досега никога ли не си чувал за Герхард Крьогер?
— Не, току-що ти казах, че едва снощи чух. Върнах се в офиса, прерових досиетата за последните пет години, с които разполагаме, но нищо не открих. Между другото, отседнал е в хотел „Лютеция“, стая осемстотин, и чака да му се обадя.
— Залови го, за Бога!
— О, Уесли, той няма да тръгне с мен. Мога да те уверя. Но защо не си поиграем с него? Той със сигурност не действа сам, а ние искаме да хванем и по-едри риби.
Вълна на облекчение обля Сорънсън. Клод Моро беше чист! Никога не би му предал Герхард Крьогер, включително хотела и номера на стаята му, ако работеше за Братството.
— Ако това ще те накара да се почувстваш по-добре — каза директорът на Консулски Операции, — самият аз бях изключен за известно време. Можеш ли да познаеш защо? Защото сме работили заедно в Истанбул, където ти ми оказа голямата чест да ми спасиш кожата.
— И ти би направил същото за мен.