Апокалиптичният часовник
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Апокалиптичният часовник». Краткое содержание книги:
— Вярвам ти. Суров човек си ти, Моро.
— Но винаги съм справедлив — възрази шефът на „Дьозием“. — Плащаме ти добре. Няма да ми се налага дори да излизам от този офис, само ще издам следната заповед: „Тайно предайте избраната свръхсекретна информация на нашите приятели в Бон“. Освобождаването ти вероятно ще изпревари документите.
— А ако ти съобщя това, което знам?
— Тогава нашата прекрасна дружба ще продължи.
— Не е много, Клод.
— Надявам се, че тези думи не са прелюдия към решението ти да не ми казваш нищо.
— Разбира се, че не са. Не съм глупав.
— В думите ти има здрав смисъл. Така че дай ми тази твоя оскъдна информация, свързана с въпросния „малък кръг“.
— Моите информатори ми съобщиха, че всеки вторник вечер в дома на някого от тях на Рейн се провежда събрание — обикновено в голяма къща или имение. Всеки от тях притежава кейове и тези, които се събират, пристигат с лодки — никога с автомобили.
— Следите на една лодка се идентифицират по-трудно, отколкото следи от гуми — прекъсна го Моро — или номер на автомобил.
— Разбирам. Тези събрания са тайни, както и самоличността на присъстващите.
— Домовете обаче не се пазят в тайна, нали? Това не е ли хрумвало досега на твоите информатори?
— В момента проучвам собствениците, имай ми малко доверие.
— Нямам търпение. Кажи ми имената на собствениците, ако обичаш.
— Объркана работа, Клод. Трима от тях са видни аристократи, чиито семейства са се противопоставяли на Хитлер, за което са си платили; трима или четирима са от новобогаташите, които се борят да запазят придобивките си от евентуална национализация; двама са духовници — единият е стар католически свещеник, другият — лютерански, който според обета си не се излага много на показ. Фигурира в списъка като жител на най-малката къща край реката.
— Имената, по дяволите!
— Имам само шест…
— Къде са другите?
— Неизвестните трима също са наематели, използвали са посредници от Швейцария, които не биха разкрили нищо. Това е обичайната практика сред много от богаташите, които искат да избягнат облагането на доходи, идващи отвън.
— Тогава ми кажи шестте имена.
— Максимилиан фон Льовенщайн е собственик на най-голямото…
— Баща му, генералът, е бил екзекутиран от СС при атентата във Волфсшанце — опита за убийство на Хитлер. Следващият?
— Алберт Рихтер, някогашен плейбой, превърнал се в сериозен политик.
— Все още е дилетант, притежава имение в Монако. Семейството му имаше намерение да се откаже от него, ако не промени поведението си. Сериозна информация. Следващият?
— Гюнтер Ягер, лютеранският свещеник.
— Не знам кой е, поне нищо не ми идва наум. Следващият?
— Монсеньор Хайнрих Палу, епископ.
— Стар католик от дясното крило, който прикрива наклонностите си под престорени набожни лигавщини. Следващият?
— Фридрих фон Шнел — третият от богаташите, които идентифицирахме. Имението му е повече от…
— Хитър е — прекъсна го Моро, — и е твърд, що се отнася до съюзяването. Прусак от XIX век в костюм на Армани. Следващият?
— Ансел Шмит, много открит човек; електронен инженер, спечелил милиони с износ на високотехнологични изделия; напада правителството както му падне.
— Мошеник — местил се от една фирма в друга, крадял технологии и когато обрал всички, създал собствена компания.
— Това е всичко, което знам, Клод. Едва ли струва колкото живота ми.
— Кои са швейцарските агенции за недвижими имоти?
— Имат връзка с компания за недвижими имоти тук, в Бон. Човек изпраща емисар със сто хиляди германски марки като знак за сериозни намерения и те ги изпращат в банка в Цюрих заедно с досие на бъдещия наемател. Ако върнат парите, сделката не се е осъществила. Ако не ги върнат — някой заминава за Цюрих.
— А телефонните и другите сметки? Предполагам, че си попрегледал сметките на нашите трима неизвестни.
— Във всички случаи ги изпращат на личните им управители, двама — в Щутгарт, един — в Мюнхен; всичко е закодирано, не фигурират имена.
— Бундестагът със сигурност притежава списък с адреси.
— Адресите на частните резиденции се пазят в най-строга тайна, както и във всички други правителства. Мога да се опитам да направя нещо, но сигурно е опасно, могат да ме хванат. Честно казано, не мога да понасям болка. Не понасям дори мисълта за нея.
— Значи нямаш точните адреси?
— Боя се, че тук е слабото ми място. Мога да опиша къщите от разстояние, като се гледа от реката, но номерата им са свалени, вратите — затворени, има патрули с кучета-пазачи и отвътре, и отвън. Разбира се, пощенски кутии няма.
— Значи е един от тези тримата — тихо каза Моро.