Аз, вещицата

— За човек, който не си пада по следобедната дрямка, доста добре си поспа — каза той доволно. За него идването ни във Франция вече започваше да се очертава като успешно.

— Колко е часът?

— Ще ти купя часовник, ако не спреш да ме питаш. — Погледна старото си „Картие“. — Почти два следобед. Март ще се появи всеки миг с чая. Искаш ли да си вземеш душ и да се преоблечеш?

Мисълта за горещ душ ме накара бързо да отметна завивките.

— Да, моля!

Матю ме хвана за ръцете и ми помогна да стъпя на пода, който се оказа много по-далеч, отколкото си мислех. Беше също така студен, каменните плочи ужилиха стъпалата ми.

— Чантата ти е в банята, а компютърът ти е долу в кабинета ми. Има чисти кърпи. Оправяй се спокойно. — Проследи ме с поглед, докато отивах към банята.

— Ама че място! — възкликнах. Между два от прозорците бе поставена огромна бяла вана. Платненият ми сак от „Йейл“ лежеше върху дървена пейка. От стената в далечния ъгъл стърчеше душ.

Пуснах водата и предположих, че ще трябва да почакам да потече гореща. Но като по чудо веднага ме обви пара и ароматът на мед и нектарини от сапуна отми напрежението от последните двайсет и четири часа.

След като мускулите ми се отпуснаха, се пъхнах в джинси и поло, навлякох на краката си и чифт чорапи. Нямаше контакт за сешоара, затова си избърсах косата с кърпа и я сресах, преди да се опитам да я вържа на опашка.

— Март донесе чай — съобщи той, когато влязох в спалнята. Видях на масата чайник и чаша. — Искаш ли да ти налея?

Въздъхнах от удоволствие, когато приятно топлата течност се стече в гърлото ми.

— Кога мога да видя ръкописа „Aurora“?

— Когато се уверя, че няма да се загубиш по пътя за библиотеката. Готова ли си за обиколка из замъка?

— Да, моля. — Надянах си обувки и изтичах до банята, за да си взема пуловер. Докато се щурах насам-натам, Матю ме чакаше търпеливо на стълбището.

— Да вземем ли чайника с нас долу? — попитах, спирайки внезапно на място.

— Не, Март ще се ядоса, ако оставя гостенката да пипне и един съд. Изчакай двайсет и четири часа и тогава й предложи да й помогнеш.

Матю можеше да слиза по стълбите и с вързани очи. Аз пък пристъпях внимателно, като се държах за каменните стени.

Когато стигнахме в кабинета му, той посочи към компютъра ми, включен да се зарежда на масата до прозореца. След това слязохме в салона. Там заварихме Март. В камината гореше огън и от него миришеше на пушек. Сграбчих ръката на Матю.

— Библиотеката — настоях. — Обиколката трябва да започне оттам.

Помещението бе запълвано през годините със сбирщина от всякакви предмети и най-разнообразни мебели. Старинен италиански дървен сгъваем стол стоеше до френско писалище, край огромната дъбова маса от осемнайсети век имаше шкафове, които сякаш бяха извадени от викториански музей. Въпреки тези дизайнерски разминавания, атмосферата в стаята се обединяваше от километричните полици, върху които бяха подредени книги с кожени подвързии, и от огромния килим от Обюсон в меки златисти, сини и кафяви краски.