Беки Б. и аферата с чантата
- Автор: Уикхем Маделин
- Серия: Беки Б. #4
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Беки Б. и аферата с чантата». Краткое содержание книги:
— Какво искаш да кажеш? — обръщам се озадачено към него аз.
— Когато планината им сервира някоя изненада — обяснява той. — Няма значение. Вече съм свикнал да мисля за хляба като стока на загуба номер едно.
— Ама той е толкова вкусен, когато е пресен и топъл! — изтъквам, като посочвам красиво подредените дебели самуни. И внезапно се изпълвам с искрено съжаление към тях, като че ли са момичета, които не са били поканени на танц. — Аз ще си купя малко хляб! На оригиналната цена! — добавям, в случай че не ме е разбрал.
— Тъкмо се каня да го намаля — изтъква Джим.
— Не ме интересува. Ще взема два големи бели хляба, както и един ръжен. — И се понасям гордо към изложения хляб и вземам хлябовете от лавицата.
— Какво ще правиш с толкова много хляб?! — гледа ме изумено Кели.
— Не знам. Ще си направя филийки. — Подавам на момичето няколко монети по един паунд и тя пуска трите ми хляба в една торбичка, като се киска доволно.
— Джес е напълно права — ти си луда! — отбелязва после. — А сега да ти направя ли грима? Какъв го предпочиташ?
— Всеки момент ще започнат да влизат клиенти! — предупреждава Джим. — Тъкмо ще слагам табелата за намалението!
— Ще направя само едното й око — отсича Кели и се присяга към кутията със сенките. — А после, когато си тръгнат, ще направя и другото. Затвори очи, Беки!
И тя започва да полага сенки по единия ми клепач, а аз се отпускам и се наслаждавам на докосването на четчицата. Обожавам това усещане! Открай време обичам някой да ми прави грима.
— Окей — изрича по едно време тя. — А сега малко очна линия. Стой мирно!
— Слагам табелата! — достига до нас гласът на Джим. Настъпва пауза, след което чувам познатия звън на вратата и трополенето на влизащи хора.
— Беки, не си отваряй още очите! — предупреждава ме Кели с лека тревога в гласа. — Не съм много сигурна, че това тук стана добре.
— Дай да видя!
Отварям очи и грабвам огледалото си за гримиране. Едното от очите ми е цялото залято с яркорозови сенки, с неумело поставена червена линия по горния клепач. Изглеждам така, сякаш внезапно съм се сдобила с някаква кошмарна очна болест.
— Кели!
— Пише го в „Елле“! — изрича отбранително момичето. — Там казват, че в момента най-модни са розовото и червеното!
— Ама аз приличам на чудовище!
И в този момент започвам да се кикотя при вида на странно разкривеното си лице. Никога през живота си не съм изглеждала толкова отвратително. Вдигам очи, за да проверя дали някой от клиентите ме е забелязал, и се заковавам на място.
В магазина влиза Джес.
Когато очите й срещат моите, всичко в стомаха ми се преобръща. Тя изглежда хладна и враждебна, безкрайно далече от сладичкото десетгодишно момиченце, за което мислех. В продължение на няколко секунди двете се съзерцаваме безмълвно. Нейният поглед се плъзва презрително по отворените списания, отворената кутия със сенките и всичкия ми грим, разпръснат по щанда. После се обръща, без да промълви и дума, и започва да рови в коша с преоценени консерви.
Шумът в магазина се е свел практически до нулата. Оставам с впечатлението, че абсолютно всички са наясно с онова, което става.
Трябва да говоря. Дори и сърцето ми да се пръсне от страх.
Хвърлям поглед към Джим, който ми кимва окуражително.
— Хммм… Джес — започвам не особено уверено, — тази сутрин идвах да те търся. Исках да ти обясня…
— Няма какво да ми обясняваш — срязва ме тя и продължава да се рови в консервите, без дори да ме удостои с поглед. — И въобще не знам какво правиш още тук.
— Двете си правим взаимно грима, нали така, Беки? — обажда се лоялно Кели.
Хвърлям й една признателна усмивка. Обаче вниманието ми е все така насочено към Джес.
— Останах, защото искам да говоря с теб. Искам да… да се извиня. Може ли тази вечер да те изведа някъде на вечеря?
— Не мисля, че ще намеря толкова хубави дрехи, за да изляза на вечеря с теб — обажда се тя с безжизнен тон. Физиономията й е все така непроницаема, но съвсем ясно виждам болката, която се опитва да прикрие.
— Джес…
— Пък и без това съм заета — обръща се, тръсва три неидентифицирани консерви на щанда, както и още една, дори без етикет, която е обезценена на 10 пенса. — Знаеш ли какво е това тук, Джим?
— Мисля, че е плодов коктейл — смръщва се неуверено той. — Но може и да са моркови…